Пижо и Пенда не са лицето на мартеницата, къде са корените на традицията?

"Пижо и Пенда не са лицето на мартеницата. Те са литературни герои. Това е едно доказателство по какъв начин литературата, различни легенди и публикации могат да се наслагват и използват във всеки един от обредите. Мартеницата по принцип е усукан бял и червен конец. Задължително пресукан наляво".

Това каза гл. ас. от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН д-р Иглика Мишкова.

"В годините на традиционното общество в семействата са подготвяли съответната прежда, която е пренощувала пред трендафил, защото той е растението, което има свойството да пропъжда всяко зло. След като преждата е прочистена, жената е ставала рано сутрин и е правела мартениците за семейството, за домашните животни, за оръдията на труда, за мъжа и жената. Малко по-късно мартениците започват да се подаряват и стигаме до последните десетилетия, в които тя е най-автентичният символ на българското. Вербалното наричане за здраве е допълване на силата на двата цвята – белия и червения. Мартеницата е амулет, тя има силата да предпазва човека, който я носи от лошо", обясни тя, цитирана от БГНЕС.

По отношение на декорациите и материалите, от които днес се изработва мартеницата, д-р Мишкова сподели, че има промени.

"Когато говорим за днешните декорации – днес не се използват толкова естествени материали както преди. За направата на герданче вместо лешник, жълъд, орех сега ползват обикновено топче, изработено от майстор или внесено отвън дори. Материалите се променят. Голяма част от традиционните мартеници, които са били изработени от вълна, днес са заменени от мартеници, които са изработени от синтетични материали“, посочи тя.

Д-р Мишкова коментира и защо синьото мънисто присъства толкова често като декорация на мартеницата.

"Синьото мънисто е взимано от декорацията на конете. В нашата традиция то има изключително голяма сила, защото притежава много силно предпазно свойство“, обясни главният асистент.

Тя поясни, че в миналото предците ни са имали два сезона – лято и зима, а не както сега – четири.

"Първи март е началото на лятото и когато започва един такъв начален период, когато се събуждат силите на природата, когато тази природа трябва да бъде омилостивена, за да могат хората да получат достатъчно добиви от своята реколта, да имат достатъчно животни, би трябвало по някакъв начин да помогнат. Носенето на такъв тип амулети е практиката, която по някакъв начин помага. Не на празно се правят мартеници и за оръдията на труда“, добави още Мишкова.