Българин 4 месеца не може да прибере тялото на майка си от Италия

На 16 декември миналата година след тежко боледуване от коронавирус майкана на Илиян - Надежда Пандова загубва битката с болестта и издъхва в болницата в Сан Северо.

През последните 20 години жената, която е медицински работник, живеела в Италия. Работила е като болногледачка. Вече четири месеца мъжът търси начини да я погребе. Появяват се и проблеми с институциите в България, предава NOVA.

„Всеки ден поддържах връзка с майка ми. Сутрин ми се обаждаше да ме пита дали съм си изпил лекарствата. Следобед пак ми звънеше, вечер ми се обаждаше за лека нощ. От началото на декември, каза че е настинала и няма сили. Казах й да отиде на лекар. Тя ми каза и че има висока температура“, разказва Илиян Пандов.

Няколко дни по-късно състоянието й се влошава. Диагнозата е коронавирус. „На 10 декември за последно ми се обади на видео връзка по Messenger и ми каза: „Мамо, чуваме се за последно.“ Тя е медицински работник, жената знаеше за какво става въпрос. Не й действаше лечението и каза че за последно се чуваме“, обясни Илиян Пандов.

След това лекарите в Италия я интубират. На 16 декември губи битката с болестта.

Оттогава към днешна дата започва и ходенето по мъките за Илиян. Близо четири месеца няма издаден смъртен акт от Италия, а тялото на жената все още е в хладилна камера в болницата в Сан Северо. Илиян няма финансова възможност да прибере тленните останки на майка си.

„Първоначално ми казваха от погребални агенции, че това ще струва около 13 хиляди евро, защото прекарването й след коронавирус ще бъде като опасен товар и затова е толкова скъпо. След това от други погребални агенции се стигна дотам минимумът да е 8-9 хиляди лева, които пак нямам възможността да платя. Става един омагьосан кръг. Казват ми първоначално от посолството, че трябва да изпратя нотариално заверено удостоверение за наследници. Отидох за удостоверение за наследници, те ми се смеят и ми казват, че без смъртен акт няма как да ми издадат удостоверение за наследници. Кое трябва да е първо - смъртният акт или удостоверението за наследници?“, коментира той.

Илиян успява обаче да изпрати нотариално заверена декларация в посолството в Италия, за да докаже че е единственият наследник. Декларира също, че е съгласен на служебно погребение там.

В страната ни Надежда Пандова се води покойник само пред НОИ. Оттам обясниха, че българите живеещи в чужбина, всяка година трябва да подават декларация -живот. Жената не го е направила в последните дни на годината, защото тогава се разболява и изпуска срока. Така те я обявяват за мъртва и спират пенсията й. Пред всички други институции обаче тя е жива, защото няма смъртен акт. Така кредитът й, за който е направила застраховка живот, стои непогасен. А, Илиян с нищо не може да докаже, че майка му е починала.

Надежда Пандова се води жива не само пред българските институции, но и в регистрите на Италия.

„От община Сан Северо ме уведомиха, че когато има процедура за служебно погребение не се издава смъртен акт предварително, а чак когато тялото бъде погребано. Те обясниха още, че на фона на пандемията имат доста починали. Това е бедна община, намираща се в Южна Италия. Нямат много финансови средства и по тази причина все още българската гражданка не е погребана и съответно не й е издаден смъртен акт“, обясни Ермелина Пейчева - завеждащ консулската служба в Рим.

По думите й тези процедури са тромави и понякога продължават с години.

От Външно министерство и Консулската служба в Рим се ангажираха да направят всичко възможно да ускорят процедурите за служебно погребение и издаване на смъртен акт.