Младите политолози: Ще има правителство от третия път, а може би и нов играч

Шансовете за редовно правителство след новите избори са сериозни, макар рисковете да не са за подценяване. Това е обобщението от бързото допитване до изявените млади политически изследователи до 30 г., което "Галъп интернешънъл болкан" прави по повод 30-годишния юбилей на изследователския център.

Сред младите изследователи не липсват и хипотези, че новото правителство ще е кратко или дори че отново няма да се получи.

Въпросът към тях е: "Ще има ли правителство в новия парламент?", а Институтът по социология "Иван Хаджийски" е събрал и обработил техните отговори.    

"Поведението на политическите субекти към момента не предполага да имаме работещо правителство, което да прави политики и да постигне консенсус в обществото. Това може да бъде проследено от поведението им, тъй като идеите и визиите нямат значение, а само кой е общият враг.  Компромисът и консенсусът могат да са в резултат само на ясно заявени цели и приоритети".

Атанас Радев, политолог, зам.-председател на Студентския клуб на политолога към СУ “Св. Климент Охридски”

"Да, ще има правителство, защото изборите през ноември ще привлекат онези хора, които вярват най-вече на президентската институция. Именно те ще направят компромис със своя избирателен абсентеизъм и ще дадат своя вот и за парламент. Голяма роля в устойчивостта на един хипотетичен коалиционен кабинет е опозиционно ориентираният характер на партиите на протеста. Смятам, че ще се създаде правителство, което няма да изкара пълния мандат, базирайки се на липсата на какъвто и да било коалиционен потенциал на някои от партиите и наличието на засилен стремеж към вождизъм".

Дария-Лора Дачева, IV курс, специалност “Политология”. Председател на Студентския клуб на политолога към СУ “Св. Климент Охридски”

"Да. Очакваният занижен изборен резултат за ИТН, които биват ясно разпознати от гражданите като най-несговорчивата партия, ще подейства отрезвително и под обществен натиск, провокиран от задаващата се трудна зима, ще катализира сформирането на временен редовен кабинет. За жалост, след тежкото влошаване на отношенията между протестните формации, едно управление произведено от тях, ще изглежда бутафорно и няма да доведе до желаната дълбока промяна".

Иван-Асен Иванов, политолог, завършил с отличие специалност „Политология“, СУ „Св. Климент Охридски“

"Относно темата за идния кабинет. Системата се намира в ситуация на междуцарствие, все още старото не е напълно умряло, а новото не се е родило. Има шанс да се появи кабинет, но той няма да може да се реализира за дълъг период от време. Инициативата е в ръцете на Петков и Василев – тези двама мъже са това, което ще обнови политическата ситуация, и след тяхното евентуално пристигане може да се наблюдава забързване на процеса".

Илия Елияс, политолог, магистър по политическа социология, СУ “Св. Климент Охридски”

"Надявам се, че ще има. Защо: Суверенът иска малко спокойствие и да не го викаме до урните през месец. Работа на всеки парламент е да формира управление и ако ситуацията в последните месеци не се беше развила толкова странно, би следвало да се питаме не дали ще има правителство, а какво правителство ще имаме. Енергията за промяна все още я има и е водеща, търси се достатъчно убедителен лидер, който да оглави тези процеси".

Калоян Велчев, докторант в катедра „Политология“, СУ “Св. Климент Охридски”

Да, ще има правителство, защото (1) електоралните щети от отказ от формиране на правителство във формулата "протестни партии'' плюс БСП ще се покачват; (2) повишава се страхът в ИТН и ДБ от завръщане на ГЕРБ; (3) след втория служебен кабинет ще нараства притеснението от повишаващата се роля на президента.

Кристиан Стефанов, докторант в катедра „Политология“, СУ “Св. Климент Охридски”

Смятам, че след следващите избори правителство няма да бъде съставено, а вместо това ще се удължи работата на служебното такова.  Протестни партии (с изключение на ИТН) биха подкрепили по-скоро оставането на служебния кабинет, отколкото правителство, предложеното от ИТН. Причините са следните: 1) ИТН ясно показа, че не желае да управлява и да носи тази отговорност. Не виждам друга логична причина за хаотичното им поведение и липса на диалогичност при водене на преговори с другите партии.  От друга страна, втора или трета политическа сила би ги устройвало, защото няма да бъдат пряко отговорни в случай на провал на потенциално следващо редовно правителство. 2) Останалите партии се надпреварват да "ухажват" президента, който в момента е най-силната политическа фигура в държавата, респ. много по-удобно за тях ще бъде да подкрепят неговия кабинет, отколкото какъвто и проект, предложен от ИТН (които ще отстъпят първото място на политическата сцена според мен). 3) Съставът на служебното правителство се оказа доста "висока топка" и спечели масовата подкрепа на гражданите. Предизвикателство ще бъде за всяка партия да се опита да предложи състав на кабинет, който да надмине по рейтинг настоящия и да се ползва с по-голямо доверие. В този смисъл, въпреки че всички политически формации апелираха за съставяне на редовно правителство, мисля, че за всяка от тях ще бъде по-удобно да се борят да останат в парламента и да се покачва доверието на избирателите спрямо тях, отколкото да влизат в диалог помежду си (което явно се оказаха неспособни да направят) и да търсят правилната формула за съставяне на редовен кабинет.

Лидия Даскалова, юрист, завършила "Право" в СУ “Св. Климент Охридски”. Учи втора специалност – "Политология".

В новия парламент ще има правителство, само ако задкулисието се разбере. Ако не се разбере, новите формации извън ИТН (която си е техен проект) отново ще бъдат виновни.

Марая Цветкова, политолог

Да, ще има ново правителство, защото всички партии в момента са между чука и наковалнята. От една страна, са притиснати от воденето на скъпа кампания и ерозираща подкрепа по линия на невъзможността си да реализират властта, което означава, че скоро трябва да достигнат до компромис за функциониращо правителство. От друга – дебнат пасивите от оформянето на коалиция с останалите партии в така създалата се ситуация в парламента на "всеки срещу всеки" и партиите с неохота биха предприели стъпките за това. Тази невъзможна управленска формула, обаче, би се разрешила при нов силен играч на терена, който да преодолее натрупалото се недоверие между различните играчи, които не са в изолация (т.е всички освен ГЕРБ и ДПС), и вероятно би спомогнала за сформирането на правителство.

Марио Русинов, политолог

Да, ще има правителство, защото трети избори биха дискредитирали партиите и ще започне да спада подкрепата дори за формации, които се радват на популярност. Може да се приведе поговорката за стомната в действителност – на третия път тя да се счупи, като гражданите накажат политиците с ниска избирателна активност, а от там – и ниска легитимност на властта. Да не пропускаме и възможността новият проект на Петков и Василев да добави гласове и да се осигури мнозинство за сформиране на кабинет.

Теодора Йовчева, доктор по политология от СУ “Св. Климент Охридски”

Да, в новия парламент ще бъдат положени всички възможни усилия за съставяне на правителство, като това с голяма вероятност ще доведе до излъчване на кабинет. Тъй като поради обстоятелствата, довели до трети парламентарни избори в рамките на една година, политическата обстановка ще е коренно различна от тази във всеки предишен парламент, полето за “исторически компромиси” ще е неимоверно по-широко, като вероятно ще бъдат прекрачени повече “разделителни линии” отколкото в една стандартна ситуация.

Флора Стратиева, влогър, студент по журналистика, Нов български университет     

Ако отговоря категорично на този въпрос, означава съвсем преднамерено да излъжа, та дори и себе си. Но ако трябва да избера измежду опции - „да“/„не“, везните се накланят повече към положителната такава. Накратко, мисля, че „играчите“ са наясно, че не на всеки от тях резултатите ще се запазят или увеличат в сравнение с предишните парламентарни избори. Вече бяхме свидетели на размествания, които, обаче, не намирам за необратими. От друга страна, струва ми се, че голяма част от тях („играчите“) вече се „наиграха“. Зад ъгъла все повече наднича вероятността избираните на два поредни парламентарни вота да попаднат в графа неспособни да управляват. И накрая мисля, че (с усмивка) вече носят и отговорността да потвърдят прословутия израз „Три е за щастие!“.

Юлиана Гальова, социолог

Да, ще има. Започналата през лятото на 2020 г. и продължила повече от година предизборна кампания, в която се намираме, най-накрая ще достигне своя край с провеждането на предсрочните парламентарни избори заедно с президентските. Очаквам с това да се успокои и приключи и партийното надиграване за наследството от протестите и да бъде проведен истински диалог за съставяне на кабинет.

Яница Петкова, докторант в катедра „Политология“, СУ “Св. Климент Охридски”