Само половината от украинските бежанци остават в България

Към 7:00 ч. днес 90 345 украински бежанци са влезли в България, от които 42 460 са останали в страната или около 50-53 процента от влезлите. Този процент е относително устойчив, откакто наблюдавам процеса, на денонощие остават в България около 2000-2500 човека. Това каза началникът на Националния кризисен щаб към Министерския съвет полковник Валери Рачев по време на изслушване в парламентарната комисия по туризъм, предаде БТА.

Най-интензивни са пристиганията по частните канали. Понякога тези транспортни фирми имат връзка с хотели, като ние само следим дали хотелът е регистриран по програма "40 лева" за настаняване на бежанци, каза Рачев. Вторият по обем канал са автобусите на Министерство на отбраната, които извозват хора, които по някакъв начин са стигнали до границата на Украйна с Молдова и Румъния. Третият канал е през държавните железници, където превозът е безплатен към София и Варна с идеята на следващ етап хората да бъдат транспортирани и до други населени места, каза Рачев.

Варна продължава да е най-натовареният регион, на второ място е Бургаска област, като повечето украински граждани отиват на юг, отколкото в Слъчев бряг, но това са хора, които отиват там по свой план, а не по наше разпределение, допълни Рачев.
 
Рачев съобщи, че няма рязка тенденция за увеличаване на броя на напусналите Украйна през последната седмица. По-скоро има тенденция за задържане и леко намаляване на напусналите, може би причина е, че бойните действия се фокусират изключително в източната част на страната и когато се отварят зелени коридори, изнасянето на хората става хоризонтално - към Полша, където вече има около 2 млн. украински граждани, Румъния, Словакия.

Рачев посочи, че всички държави решават в движение проблема с посрещането на пристигащите от Украйна, защото няма готов модел за работа. Ние залагаме на настаняване на хората преди всичко в хотели, в бази на държавните институции и на общинските власти, както и при доброволци, допълни той. Рачев изтъкна, че се разчита на най-широко публично-частно партньорство върху всички дейности, без тези, които са свързани с преминаването на границата и издаването на документ за временна закрила. Като целта е на първо време да се посрещнат незабавните нужди на хората, но в дъното на процеса лежи интеграционната политика. Затова режимът за временна закрила не пречи, а дава само възможности, допълни Рачев.

Той съобщи още, че се подготвя пакет от необходими нормативни промени по темата за бежанците. Режимът на временна закрила е въведен с решение на МС от 10 март, следващите две решения на правителството са свързани с програма, чрез която временната закрила ще бъде реализирана, допълни Рачев. Той изтъкна, че страната има началната нормативна уредба, но при прилагането й се влиза в детайли, в които институциите са специализирани, което значи, че практиката трябва да покаже кои норми трябва да се променят и кои нови практики трябва да се въведат.

Рачев каза, че вероятно ще се наложат и нови актове на институциите, освен промените в ресорния закон, защото има проблеми с реализирането на отделени отговорности – например по здравните грижи.