Не могат да запорират заплати под 1368 лева

Законови промени в сила от 5 август увеличават значително доходите от труд, които не може да бъдат запорирани заради просрочени задължения към хазната.

За длъжници, които работят, се предвижда допълнителен размер към досегашния защитен от запориране доход в размера на минималната работна заплата. Този допълнителен доход се образува като от средната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две, пише "Сега".

При средна работна заплата за второто тримесечие от 1957 лв. и минимална заплата от 780 лв., се получава 588.50 лв., добавени допълнително към минималната работна заплата. Така несеквестируемата сума за длъжниците, които работят и получават трудово възнаграждение, става  1368.50 лв., обясни пред БНТ Силвия Стефанова от дирекция "Събирания" към НАП.

Новата мярка, която облекчава положението на работещите длъжници, е приета с промяна в ДОПК, включена в преходните разпоредби на закона за държавния бюджет за 2023 г.

По-високата защитена от запори сума ще се прилага само за трудовите доходи на физическите лица. За доходите от пенсии и стипендии няма промяна - при тях сумата, върху която не може да се правят запори остава размера на минималната работна заплата - 780 лв. за тази година.

По-високата несеквестируема сума от трудовите доходи не е постоянна величина - тя се променя всяко тримесечие според данните на НСИ за средната брутна работна заплата в страната.

"Ангажимент на работодателите е да следят размера на средната брутна заплата за страната и да актуализират запорирания доход и този, върху който не може да има запор, на своите служители", посочи Стефанова.

Освен данъци и осигуровки НАП събира и вземанията на много държавни администрации като например глобите на КАТ и задължения към ЕС. Проверка за просрочени задължения данъкоплатците може да правят на сайта на НАП чрез персоналния идентификационен код ПИК или електронен подпис.

За фирмите-длъжници няма подобни защитени суми, за тях има предвиден режим за по-лесно издължаване - те може да разсрочат публичните си задължения по ДОПК, да поискат, ако банковата им сметка е запорирана, част от постъпващите суми по нея да се ползват за неотложни плащания по дейността си и да погасяват задълженията си на части, посочи Стефанова.