Красимир Вълчев пред Dnes.bg: Бюджетен излишък няма, има счетоводна шмекерия

За последните промени в преподавателските заплати и Закона за висшето образование Dnes.bg разговаря с председателя на образователната комисия и бивш образователен министър Красимир Вълчев.

Господин Вълчев, НС одобри предложението Ви заплатите на преподавателите във вуз да са не по-ниски от 180 на сто от средната работна заплата за страната. За първи път заплатите в университетите се обвързват с това. Какви ще са резултатите?

В основата на доброто висше образование са школите, катедрите от преподаватели. Възпроизводството на тези школи зависи от способността на висшите училища и научните организации да привлекат най-добрите студенти в академична професия. Минималната асистентска заплата и докторантската стипендия са стойности, които имат сигнално значение за младите хора, които решават да направят това. Днес висшите училища са в неравна конкуренция с по-платежоспособни работодатели за привличането и задържането на най-добрите завършващи студенти.

Затова със законопроекта предлагаме минималната основна асистентска заплата ще бъде не по-малко от 125 % от средната заплата за страната, което е над 2 300 лева към днешна дата, а докторантската стипендия - 1,5 пъти минималната заплата - 1400 лева. Одобреният законопроект ще доведе до повишение на възнагражденията и на всички длъжности във висшите училища и научните организации. 

По-високите минимални възнаграждения и стипендии са недостатъчно, но задължително условие за по-добро висше образование и наука. Разбира се, необходими са още неща за да говорим за качествено висше образование. Най-вече това да преподаватели да изискват повече от студентите.

А какви биха дисбалансите тази година, в някои университети се намалиха заплатите заради субсидията за висше образование?

Заплатите във висшето образование и средствата за висшите училища намаляха реално последните три години, откакто Николай Денков и Асен Василев правят бюджета за образование. Инфлацията и номиналния ръст на БВП бяха високи, а средствата за висше образование не се промениха. В резултат на това финансирането на системата намаля от 0,76 % от БВП на  0,6 %.  Това е намаление от 300 милиона лева на годишна база. Това доведе и до изоставане и реално намаление на възнагражденията на учените и преподавателите.

Нещо повече, системата на висшето образование е системата с най-голямо намаление на бюджета. За първи път тази година нямаме повишение на субсидията в зависимост от оценка за качество и реализация. Асен Василев и Николай Денков на практика отмениха тази политика и наказаха единствената система, в която финансирането е обвързано с качествена оценка. 

Дали ще има ресурс да се постигне това, което залагате? Вчера от ПП казаха, че именно това ще взриви бюджета...

По същото време Асен Василев и Денков одобряват мерки и законопроекти, които изискват допълнително финансиране, без да е заложено в бюджета. Това е лицемерие. Когато е за образование, няма средства. За техните спорни предложения има. За съжаление колегите от ППДБ за пореден път избраха да застанат срещу системата на образованието.

В последните дни коментирахте в социалните мрежи темата за бюджетния излишък, обявен от настоящия кабинет?

Бюджетният излишък няма, има дефицит, който със счетоводна шмекерия се отчита като излишък. Но същественият проблем е, че намалява събираемостта на приходите, т.е. приходните администрации работят по-лошо и събират по-малко отпреди. И това не е отсега, а от последните три години, откакто Асен Василев и Спецов отговарят за фиска. По груби сметки събираме 2,5 млрд. лева по-малко, изчислено чрез дела на данъчно-осигурителните приходи като процент от БВП. Вероятно си спомняте, че подобни оценки дадоха и други финансисти като Симеон Дянков.

Заради лошата работа на МФ и НАП трябва да пестим от образование, инфраструктура, култура, здравеопазване. Финансирането за всички тези дейности е намаляло реално последните 3 години.