Любовни романи, биографии... Какво чете българинът?

Традиционно около 24 май се насочваме към темата за книгите. Наскоро изследване показа, че над 70% от хората у нас не са посещавали библиотеки през 2023 г., а 40% не са прочели нито една книга. Позитивното в тази статистика е, че 60% от хората у нас са читатели.

„Хората предпочитат по-леки четива“

Според главния редактор на издателство „Лист“ Гергана Димитрова се наблюдава интерес към по-леките четива.

„Винаги е имало интерес към любовните романи, но напоследък като че ли е още по-голям. Това е стройна тенденция към по-лек вид литература“, казва Димитрова.

Според нея това се дължи на дефицита на вниманието.

„Все по-трудно ни е да се задълбочаваме в сложен текст, все по-трудно ни е да четем големи, обемни книги. Все по-трудно успяваме да осмисляме това, което четем. Затова, ако имаме необходимост от четене, предпочитаме много по-леки неща за четене, нещо, което не изисква да се замисляме много“, каза тя.

Гергана Димитрова отбелязва и търсенето на книги, в които има дори само намек за „българщина“. „Има много интересна тенденция от известно време: дори самата книга да няма нищо общо с т.нар. идеи за „българщина“, които се разпространяват напоследък, обикновено книгите се правят така, че да има намек за това, за да привлекат читатели“, смята тя.

Интерес към българските автори

Темз Арабаджиева, пиар на издателство „Сиела“, отчита засилен интерес към българските автори, като посочва, че в седмичните и годишни класации на големите книжарници тенденциозно в първите пет места присъстват книги именно от родни писатели.

„Следващи са книгите, които ние наричаме „горещи романси“. Наблюдаваме ръст на интереса към подобни заглавия, особено към т.нар. „роментъзи“, което съчетава фентъзи с романтични елементи. Това е предпочитаният жанр сред дамите на възраст от 16 до 45 години“, каза тя.

Според Арабаджиева на трето място се позиционират биографиите, мемоарите, автобиографиите, но и книги, свързани с психология.  

Каква литература се чете в България и има ли промени в читателските предпочитания?

Ако се съди по статистиката за издаваните книги в България, то заглавията, между които читателите могат да избират, стават повече. Наблюдава се нарастване в издаваната научно-популярна литература в период от десет години (от 1362 през 2012 г. до 1766 през 2022 г.), но още по-впечатляващ е ръстът на издаваната художествена литература (от 1942 през 2012 г. до 3075 през 2022 г.).

Значителното увеличение на броя заглавия, насочени към деца и юноши, може да се разчете като опит за привличане на най-младите читатели – от 136 заглавия през 2012 г., те са нараснали до 450 през 2022 г.

Данните за издаваната преводна и оригинална литература показват увеличаване на броя на заглавията в областта на историята и биографиите (от 423 през 2012 г. до 694 през 2022 г.), както и тези, посветени на фолклора, нрава и обичаите – от 36 през 2012 г. до 64 бр. през 2021 г. и 51 през 2022 г.

Вижте целия материал в Investor.bg тук