Политическият риск ограничава икономическите решения

Най-големите рискове пред българската икономика са именно политическите в момента. Особено от гледна точка на основните приоритети, които стоят пред страната: еврозоната и НПВУ. Имаме нужда от едно правителство с ясна икономическа стратегия на модернизиране на страната и динамизиране на икономиката, това коментира проф. Ганчо Ганчев, икономист, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

Евентуално правителство на малцинството би могло да бъде устойчиво за 1-2 години, в зависимост от конфигурацията. Ако през този период България успее да влезе в еврозоната, това би било добре за страната, каза Ганчев. Макро данните за страната показват известен спад в промишлеността, въпреки че не засяга всички отрасли. По-тревожните показатели са спадът на вноса и износа, тъй като импортът носи приходи в бюджета чрез ДДС и акцизи. От друга страна, фискалният отчет не показва притеснителни данни, като приходите и разходите вървят по план.

Гостът обясни, че страната ни е твърде зависима от косвеното облагане под формата на ДДС и акциз, което е с 10 до 15 процентни пункта по-високо, отколкото би трябвало да бъде. Той добави, че единственият начин да бъде нарушена тази зависимост е чрез въвеждане на прогресивно данъчно облагане, което може да бъде приложено паралелно с намаляване на косвения данък.

Ръстът на икономиката се очаква да бъде по-нисък от заложения в бюджета, но до края на годината тази тенденция може да бъде обърната, особено ако станем свидетели на лихвени понижения от страна на ЕЦБ, които да породят оживление. Гостът допълни, че най-големият риск пред българската икономика е именно политически.

„Рисковете са много големи, особено от гледна точка на основните приоритети, които стоят пред страната: еврозоната и НПВУ. Най-големите рискове пред българската икономика са именно политическите в момента. Ние нямаме извънредни икономически рискове.“

Вижда се, че през последните години се оформя конкурентен частен сектор в България, но гостът обясни, че Валутният борд, чрез големите минимални задължителни банкови резерви, пречи на инвестициите у нас. Минималните задължителни резерви са около 12 пъти по-големи от тези в еврозоната, което означава, че този ресурс е „замразен“ в банките, носейки и по-високи лихви със себе си.

Високотехнологичният сектор у нас е потенциал за растеж на икономиката, като се вижда, че дори и без помощта на държавата той успява да расте. Проблем обаче е недостигът на работна сила, за което гостът смята, че може да се намери решение в повишение на минималната работна заплата. Този ход би създал две стратегически ползи за България: първата е, че ще привлече чуждестранни работници и българи, работещи в чужбина, а втората е, че с повишението на работната заплата работникът започва да цени работното си място, което би повишило продуктивността.

"Ако правителството има някаква стратегия, тя би трябвало да се изрази в това – бързо да влезем в еврозоната и да продължим с политиката на повишаване на работната заплата. Имаме нужда от едно правителство с ясна икономическа стратегия на модернизиране на страната и динамизиране на икономиката.“

Забавянето на Федералния резерв спрямо ЕЦБ в намаляването на лихвите не би се отразило на България, тъй като страната ни разполага с дълг, деноминиран в евро и лев, а не в долари. Но това се отразява на държавите с голям външен дълг в долари. Вижда се една тенденция на изместването на долара, въпреки че той остава основна валута. Гостът допълни, че очакванията са били това изместване да е за сметка на нарастващото влияние на китайския юан, но виждаме, че това не се случва, а по-скоро има голяма диверсификация в различни валути.

Това се дължи на факта, че Китай няма достатъчно развит капиталов пазар, като основният индекс на борсата в Шанхай се котира в юани и долари, което прави пазара зависим и от американската валута. Също така в азиатската страна има непредвидимост в монетарните политики.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria