Над 120 000 младежи под 30 г. имат необслужвани кредити

Над 120 хиляди младежи под 30 години са длъжници, от които следва да бъдат събрани необслужвани кредити. Това показват данни на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Председателят на Камарата - Георги Дичев, каза за  БТА, че според тревожната тенденция длъжниците до 20 години са 4000, до 25 години – 36 000, а между 25 и 30 години – 80 000.

Миналата година постави рекорд по отношение на изтеглените кредити, като от януари до октомври са взети заеми/кредити за общо 4 млрд. и 800 млн. лв., от които 2,4 млрд. лв. са за жилищни имоти. Всеки четвърти българин над 18 години е ползвал заем, показва изследване на “Тренд”, направено по поръчка на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, цитира данните Дичев.

Той припомни, че 27% от заемите отиват за покупка на храна и плащане на битови сметки. Използват се и за здравни услуги, рефинансиране на друг дълг, за сватби, балове, кръщенета, дори се харчат за хазарт.

Общо 21% oт запитаните paзчитaт нa пapи oт небанĸова институция зa планирана почивĸа – това ca предимно млади xopa дo 30-годишна възpacт. Сред групата на най-младите до 30-годишна възраст най-честата причина за теглене на кредит е техника, почивка или пътуване, показва проучването.

По думите на Георги Дичев това е една от причините Камарата на частните съдебни изпълнители да започне националната кампания „Управление на лични финанси и кредити – основни правила и информирани решения“.

Инициативата е насочена към младежи на възраст между 17 и 19 години (11-ти и 12-ти клас на средните училища на територията на цялата страна). Целта е да бъдат предоставени базови полезни знания по управление на личните финанси, съвместно с Министерство на образованието, посочи Дичев.

Той обясни, че в рамките на кампанията в класните стаи ще влязат съдебни изпълнители, които ще изнасят лекции с насоки за грижа за личните финанси, управление на приходите и разходите, планиране на кредити и базови знания за тях. Съдебните изпълнители ще дадат примери от практиката, онагледяващи резултата от необмислени действия, които могат да поставят младежите в трудна финансова ситуация, чиито последици могат да доведат до обремененост, уточни Дичев.

Според него финансовата грамотност трябва да бъде преподавана при децата възможно най-рано.

Проучванията ни показват, че потребители до 30-годишна възраст вземат кредити, за да отидат в чужбина или за да си закупят модерна техника и дрехи. Не са малко и тези от тях, които харчат цялата си заплата в нощни заведения и казина. Затова им се налага да изтеглят заем, за да запълнят дупките в бюджета си до следващата заплата. Необмислените покупки и честото вземане на пари назаем са показател за липсата на финансова култура и грамотност при подписване на договори за кредит и неправилно разпределяне на приходите и разходите, каза Дичев.

Според него темата за финансовата грамотност следва да бъде взета предвид дори в националната образователна политика спрямо подрастващите.  

Специално учениците в 11-ти и 12-ти клас предстои да влязат в стопанско-икономическия живот на страната. Повечето от тях вече са пълнолетни граждани, които нямат проблем с получаването на кредит, но се оказва, че те и семействата им имат огромен проблем с връщането му. Именно тези младежи следва най-спешно да бъдат подготвени за новите отговорности и предизвикателства, пред които ще се изправят, смята Дичев.

Той цитира данни, според които се забелязва устойчива тенденция да се увеличава делът на тези, които прибягват до заеми. Това са хора, които са в началото на своята трудова кариера, част от тях студенти. Изпитват затруднения при месечното изплащане на вноските, защото самите те работят сезонно или ако са на постоянна работа, основно в сферата на услугите, те са ниско платени.

Влизането в дългова спирала на младежите може да съсипе не само обещаващата им кариера, но и целия им живот. Водена от ангажимента си към обществото, Камарата на частните съдебни изпълнители адресира проблема чрез национална кампания „Управление на лични финанси и кредити – основни правила и информирани решения“ през учебната 2024/2025 година, каза още Георги Дичев.
(БТА)