Всеки пети грабеж - дело на дете

Няма количествени данни за увеличаване на детската престъпност, но се влошават други показатели – жестокостта и хладнокръвието, с които децата извършват престъпления; снижава се възрастовата граница за агресивни прояви, хулиганските мотиви и отчуждаването от обществото.

Това сочи извод от изследване на насилието сред деца, направено от Научноизследователския институт по криминология и криминалистика на МВР за пет години до 2008 г.

Изследването беше представено днес от Нина Белова от института на конференция за насилието върху и от деца.

Данните показват, че делът на убийствата, извършени от деца, е 5,5–6 процента, а 20 процента от сексуалните посегателства и 11 процента от телесните повреди също са извършени от деца.

От дете е направен и всеки пети грабеж и всяко осмо-девето изнудване, сочи изследването.

Според експертите нарастват жестокостта и хладнокръвието, с които децата извършват деяния като посегателството срещу личността.

По думите на Нина Белова информацията за жестоките убийства, с нетипични средства, извършени през последните години, доказват подобна тенденция. Има и някои грабежи, които също са извършени с голямо хладнокръвие, допълни Белова.

Като друга неблагоприятна тенденция експертът очерта снижаването на възрастовата граница, от която децата започват да си позволяват груби и агресивни прояви.

Според нея още детската градина е мястото, където се формират тези агресивни нагласи, по-късно вече те се проявяват и много по-трудно им се противодейства.

Неприятна е и тенденцията, свързана с мотивацията. Базата данни показва нарастване на хулиганската мотивация, което е показател за отчуждаване на децата от нормите и ценностите на обществото, а също така се забелязва и нарастване на користно-егоистичните мотиви и на консуматорските нагласи, коментира Белова.

Друга обезпокоителна промяна е тази, свързана с нарастване на насилието, извършвано от момичета, при това много грубо, демонстративно, алармират експертите.

Според Белова това е доказателство, че класическите модели на женско поведение, които са свързани с повече толерантност и финес, се считат за губещи.

Обратно – физическата сила, грубостта, арогантността се приемат като залог за просперитет, като начин за утвърждаване в обществото, посочи Белова.

Сред престъпленията, извършвани от деца, на първо място са регистрирани грабежите, но водещи са телесните повреди, като за голяма част от тях няма статистика.

Леките телесни повреди не изискват намеса на лекар или на полицейските служители, но те показват нещо много сериозно – загрубяване на нравите, превръщане на агресията във всекидневен начин на общуване, коментира експертът.

Според Белова побоят, вербалната и психическата агресия съпътстват детското всекидневие и моралните последствия от тях са не по-малко сериозни и дори по-тежки от физическите следи.

По думите й има няколко много сериозни престъпления – включване на деца в отвличане и лишаване от свобода, трафик на хора.

Тя уточни, че става въпрос за отделни единични случаи – пет до седем, но въпреки това те заслужават внимание поради тежестта на деянието, а и показват наличие на интерес от страна на организирани престъпни структури, занимаващи се с трафик на хора и сексуална експлоатация на деца, към включването на непълнолетни в тях.

Като прибавим към тях и включването на деца в разпространението на наркотици и интерес на организирани престъпни структури към тях, този тревожен феномен се очертава, отбеляза специалистът.

Криминогенни фактори, които влияят на детската престъпност, са много, като се започне от знаковите убийства по улици и домове и се стигне до агресията в ежедневието, посочи Белова.

Според нея друг фактор, който заслужава сериозно внимание е чувството за изоставеност у децата. Социалните норми, които родителите и учителите предлагат, не действат ефикасно в детската среда, не осигуряват просперитет и оцеляване.

"В детската среда действат други норми", заяви Белова. Децата, които не са насилници, най-често са бити и най-често са заплашвани, сочи изводът и от анкетите, направени с деца в рамките на изследването.

Според анкетите децата не осъждат агресията. Повече от 90 процента от анкетираните отговарят на
въпроса "има ли право човек да бие друг човек?" с "да, ако го заслужава", посочи Белова.

По думите й децата нямат доверие и на институциите. Доверието към полицията е доверие към полицай, който детето лично познава и е повече доверие като към по-голям и по-силен батко, коментира тя.

Според Белова важни фактори са и електронните игри с насилие, както и медиите. Все пак според нея профилът на геймъра не съвпада с профила на хулигана.

Криминогенен фактор при децата са слабост и грешки на институциите, сочат още изводите от изследването.
Български деца проституират срещу чаша алкохол, някоя стара дреха и не храна, а еднократно хапване, е друг извод от проучването.

Много от децата, извършили насилие и настанени в дома в Бойчиновци, признават, че са злоупотребили с алкохол преди това, каза експертът. Според Белова алкохолът е дори по-страшен проблем от наркотиците.

Пет процента са малолетните и непълнолетни жертви на насилствени посегателства, сочат данните от изследването. По отношение на някои видове деяния обаче, делът на пострадалите деца е над половината - между 60 и дори 80 процента от тези пет на сто са жертва на сексуално насилие, отбеляза експертът.

Като голям и тежък проблем Белова очерта и домашното насилие и децата, жертви на трафик. България е транзитна страна за трафик на деца, посочи експертът.