"Ние сме там, където сме нужни": Местните фирми, които остават на първа линия в Украйна

Избухва силна експлозия, последвана от втора, хората започват да бягат в различни посоки. Въпреки хаоса, таксиметровият шофьор Сергей Погребняков седи спокойно зад волана и чака клиенти.

Съпругата и дъщерята на Погребняков избягаха от Дружковка след началото на пълномащабната инвазия, оставяйки го сам в града. На фона на почти ежедневните руски атаки, Погребняков излиза по маршрута си всеки ден, за да спечели пари, за да помогне на семейството си.

"Работя, за да печеля пари за семейството си, което сега е в Германия", разказва той. "Те не ми изпращат пари тук, аз изпращам пари на тях. Също така се грижа за дома ни тук, защото кой знае какво ще се случи след това. Когато дъщеря ми ми се обади и ми каже: “Татко, обичам те“, това ми дава сили да стана сутрин и да шофирам“, казва Погребняков пред Kyiv Independent.

Дружковка се намира само на 15 километра от една от най-горещите точки на фронтовата линия, избухналия в битки град Часов Яр. Докато Русия напредва на изток, тя е подложена на засилен обстрел и въздушни атаки от руските сили, казва ръководителят на военната администрация в Дружковка.

Това не е първият път, когато Дружковка е застрашена от руска инвазия. Беше окупиран веднъж преди това през 2014 г., когато подкрепяни от Русия проксита поеха контрола над града за близо четири месеца, преди да бъде освободен от Украйна.

Докато Русия настъпва на запад към града, нарастването на атаките нанася щети на домове, предприятия и административни сгради, голяма част от които бяха възстановени и развити през последното десетилетие.

Около 36 хиляди души, половината от военновременното население на Дружковка, са останали в града. Той също така се превърна в нов дом на около 14 хиляди вътрешно разселени хора и център за войниците в тила на фронтовите линии.

Тези, които са останали, управляват предприятия и организации, поддържат магазините отворени и читалищата живи, са жизненоважни за поддържането на подобие на нормален живот сред опустошението, както и за предоставянето на стоки и услуги за войниците в района.

Халина Хомченко гледа как децата тичат на цветна детска площадка от втория етаж на училище в Дружковка. Тя е предприемач и обществен активист и е решила да остане в Дружковка, за да продължи да помага на местните. “Ние сме там, където сме необходими“, казва тя пред Kyiv Independent.

След избухването на пълномащабната война Хомченко е открила Центъра за развитие и подпомагане на деца, където се обучават около 50 ученици от деца в предучилищна възраст до четвъртокласници. Въпреки близостта си до фронтовата линия и честите руски обстрели, центърът притежава всички качества на нормален училищен живот: учебниците са подредени по чиновете, текат уроци по математика и история, а децата играят в междучасието.

Избухването на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. принуди всички училища в Дружковка да преминат към онлайн обучение. Оттогава центърът на Хомченко е единственото място, където децата могат да учат лично.

"Видяхме, че след това, което са преживели, децата не само се нуждаят от знания, но и от емоционална подкрепа. Центърът се превърна в място, където се чувстват сигурни, учат и се възстановяват от травмите си", казва Хомченко.

Преди пълното нахлуване тя ръководеше рехабилитационен център за семейства с осиновени деца в съседното село Щурове. Руските войски разрушиха рехабилитационния център, когато окупираха селото през май 2022 г. “Това не беше единственото място на моята сила, което беше унищожено от руснаците“, казва Хомченко.

Когато Дружковка беше подложена на тежки атаки в началото на 2022 г., Русия удари пекарната на семейството на Хомченко, Khoma Khlib — или Хляб Томас на английски. По това време хлябът вече беше до голяма степен изчезнал от рафтовете в града поради недостиг в началото на нашествието.

На семейството са нужни няколко седмици, за да отворят отново своята пекарна на ново място. “Работихме денонощно, така че хората да не се притесняват от липсата на хляб, така че паниката да изчезне“, спомня си Хомченко. Нейната пекарна продаваше хляб на символична цена или го раздаваше безплатно на тези, които не можеха да платят.

Храната вече е лесно достъпна в града, а рафтовете са заредени с хляб, включително този на Хомченко, докато Дружковка се приспособява към военновременната си реалност. Надеждният достъп до вода обаче е друга история, тъй като руските обстрели редовно оставят жителите на града без вода за няколко дни или дори понякога седмици.

***

Халина Радченко споделя, че е свикнала с почти ежедневните руски атаки в този момент. Малкото магазинче, в което работи, се откроява сред сивите и порутени сгради наоколо. “В 5 часа сутринта всичко е в пламъци, блести, осветено“, казва Радченко, смеейки се. Нейният малък магазин, който се намира в Олексиево, село близо до Дружковка, винаги е пълен.

Радченко нарича своя магазин “изгубено и намерено“. Тя пази изгубени телефони и дори една изгубена ръкавица. Под плота тя има малка ръчно изработена играчка котка, която някой е изоставил. Тя търси собственика на играчката вече няколко месеца, но казва, че никой не е чул нищо за войника, на когото принадлежи. Радченко се надява собственикът на играчката да е жив и скоро да се върне за нея…

Малкото магазинче бързо се превръща в притегателен център за войниците, които идват и пазаруват преди или след мисиите си.Взимат си хот-дог, кафе. Тук се предлагат още чорапи, бръснарски ножчета, цигари, дезодоранти - всичко, от което войниците могат да се нуждаят, докато са на фронта. "Вече знам кой какво харесва. Дори не е нужно да ги питам", добавя Радченко.

Атаките на Русия постепенно унищожават бизнеса и центровете на обществен живот в района. Историческата фабрика Druzhkivka, която произвеждаше някои от най-обичаните сладкиши в страната, включително халва, беше унищожена при руска атака през октомври 2024 г. Ледената арена Altair - най-голямата украинска пързалка за хокей и фигурно пързаляне - беше поразена при ракетна атака през януари 2023 г.

Въпреки че е толкова близо до фронтовата линия, местните власти разработват план за възстановяване на града, въпреки че войната продължава. Те са уверени, че Дружковка ще има мир, развитие и бъдеще като част от Украйна.