САЩ и Европа към обща отбранителна индустрия: Защо Централна Европа е ключова

За да запазят технологичното си предимство и производствения си мащаб, отбранителните сектори на САЩ и Европа трябва да заложат на повече съвместни предприятия. Откакто се появи на американската политическа сцена преди повече от десетилетие, президентът Доналд Тръмп неизменно призовава европейските лидери да отделят повече собствени средства за отбрана. Руският президент Владимир Путин им даде основателна причина да го направят. Комбинираният ефект от американския натиск и руската агресия най-накрая доведе до резултата, към който администрацията на Тръмп отдавна се стремеше: Европа, която се превъоръжава в голям мащаб. Сега дебатът в европейските столици вече не е дали да се харчат повече средства, а как точно да се разходват те. Пред континента стоят две основни възможности: средствата за отбрана да се използват за изграждане на независима индустриална екосистема или за създаване на по-мащабна и устойчива трансатлантическа отбранителна база, в която американските и европейските компании да могат съвместно да инвестират, да въвеждат иновации и да произвеждат. Начинът, по който Европа ще разреши този дебат, ще бъде от решаващо значение за бъдещето на трансатлантическия съюз.

Войната в Украйна показа, че съвременните армии се нуждаят не просто от високотехнологични способности,

а от големи количества техника и боеприпаси: безпилотни апарати, системи за противовъздушна отбрана, артилерийски снаряди, както и крилати и балистични ракети, наред с други. Конфликтът в Украйна убеди европейските лидери, че макар да разполагат с модерни армии, те нямат достатъчен капацитет, за да поддържат продължителни военни действия.

Европа вече достига мащаб, който позволява преминаване от фокус върху способностите към фокус върху количествата. Когато Тръмп встъпи в длъжност през 2017 г., държавите от НАТО извън САЩ отделяха за отбрана около 275 милиарда долара (изчислено по цени и валутни курсове от 2025 г.). До миналата година тази сума нарасна до приблизително 654 милиарда долара. При такова равнище на разходите Европа разполага с необходимия мащаб, за да трансформира своята отбранително-промишлена база, да стимулира компаниите да изграждат нови заводи, да развива квалифицирана работна сила и да ускори научноизследователската и развойната дейност.

Въпреки това е трудно да си представим, че повечето европейски лидери биха насочили толкова големи бюджети за отбрана към чужбина в момент на слаб икономически растеж у дома. Следователно бъдещето на трансатлантическото сътрудничество в сферата на отбраната трябва да надхвърли рамките на търговията с готови оръжейни системи. Няколко големи европейски отбранителни компании вече показаха как това може да се случи, пишат за TNI Петер Раф и Томас Пояр.

Европейските гиганти в отбранителната индустрия вече са изградили значителни производствени мощности в Съединените щати. Шведската фирма Saab е построила завод за сглобяване и инсталиране на системи в Уест Лафайет, Индиана. Норвежкият отбранителен концерн Kongsberg произвежда дистанционно управляеми оръжейни системи и куполи в Джонстаун, Пенсилвания. Airbus произвежда хеликоптери в Кълъмбъс, Мисисипи, докато Leonardo ги произвежда във Филаделфия, Пенсилвания. Съвсем наскоро германският основен изпълнител Rheinmetall създаде разрастващо се промишлено присъствие в САЩ, обхващащо няколко щата, а Czechoslovak Group и Colt CZ Group разшириха дейността си в страната чрез мащабни придобивания.

Традиционно американските отбранителни компании проявяват повече колебание да отвърнат на тези инициативи. Следващата стъпка е американските фирми да навлязат на новия европейски отбранителен пазар чрез съвместни предприятия, производствени бази и технологични партньорства. Централна Европа е естествено място за начало.

След падането на комунизма страните от Централна Европа – от Полша и Чехия до Румъния – са сред най-надеждните съюзници на Вашингтон. Икономическият растеж и разходите за отбрана превръщат Полша в опора на Източна Европа; инженерните и отбранително-промишлените традиции на Чехия са уникални за континента; ...а разположението на Румъния на Черно море я поставя на югоизточния фланг на НАТО. Нещо повече – тези страни се отличават със силни инженерни традиции, висококвалифицирана работна сила, конкурентоспособни производствени сектори и растящи икономики, като всичко това е подкрепено от твърд ангажимент към трансатлантическия съюз.

Инвестициите на САЩ в Централна Европа не просто биха намалили производствените разходи.

Те биха увеличили и производствения капацитет на източния фланг на НАТО, осигурявайки на американските фирми плацдарм на европейския пазар. Освен това подобен ангажимент би предложил и на двете страни защита срещу бъдещи търговски ограничения и смущения в трансатлантическите вериги за доставки.

Съперничеството между САЩ и Китай допълнително подсилва аргументите в полза на сътрудничеството в сферата на отбранителната индустрия между Съединените щати и Централна Европа. Китай изгради една от най-големите производствени бази в света, като същевременно бързо разширява военния си капацитет. Запазването на технологичното превъзходство на Запада ще изисква не само иновации, но и индустриален мащаб. По-тясно интегрираната трансатлантическа отбранителна индустрия би позволила на САЩ и Европа да обединят ресурси, да намалят уязвимостите във веригите на доставки, да ускорят иновациите и да се конкурират по-ефективно с Китай в свят, в който индустриалният капацитет все повече определя стратегическата мощ.

По-силната европейска отбранителна индустрия може да затвърди американското лидерство и да укрепи Европа чрез увеличаване на общата мощ на Алианса. По-мащабна западна отбранителна екосистема и по-силно НАТО могат по-добре да възпират Русия, да се конкурират с Китай в световен мащаб и да позволят на Европа да поеме по-голяма част от отговорността за собствената си отбрана. Ето защо европейските лидери не бива да разглеждат инвестициите в отбраната като съревнование със САЩ, а като съвместно начинание, което може да направи и двамата партньори по-силни.