"Цар-бомбата" и заплахите на Путин: възможна ли е руска атака срещу НАТО?

Новите, засилени заплахи на Владимир Путин да вземе на прицел европейските демокрации с арсенала си от ядрени супербомби може да предвещават въоръжено нападение от страна на руските войски срещу държава от НАТО, твърди водещ експерт по въпросите на ръководството на Кремъл, разузнавателните операции и руските въоръжени сили. Само преди броени дни Путин отправи най-директното си предупреждение досега, че може да изстреля ядрени ракети срещу европейски държави, помагащи на Украйна да отблъсне руските нашественици; това стана чрез провокативен призив, публикуван на официалния уебсайт на президента на Русия, пише Forbes. Новата му ядрена реторика може да бъде предвестник на светкавично нахлуване в някоя от държавите, възвърнали независимостта и свободата си след разпадането на СССР – съветската руска империя, която Путин сега мечтае да възроди, казва Елена Гросфелд, изтъкнат изследовател в "Кингс Колидж" (King’s College) в Лондон. Гросфелд, която работи в престижния Център за изследване на разузнаването към "Кингс Колидж", заяви в интервю за изданието, че току-що отправените от Путин предупреждения за използване на оръжия за масово унищожение срещу Запада се вписват в ескалиращата поредица от ядрени заплахи, идващи от Кремъл и руския парламент. В наши дни, отбелязва тя, "толкова много руски пропагандисти и депутати от Държавната дума открито отправят заплахи за ядрени удари". Николай Патрушев – най-близкият съратник на Путин, с когото ги свързва съюз, датиращ още от времето, когато и двамата са заемали ключови позиции в КГБ (съветската служба за държавна сигурност и разузнаване) – само преди седмици предупреди полския външен министър, че Москва може да заличи Варшава от лицето на земята почти за една нощ. След като първият дипломат на Полша Радослав Шикорски изказа мнение по време на конференция по сигурността на високо равнище в украинската столица, че НАТО лесно би могло да надделее над руската армия, Патрушев отправи апокалиптично послание към Шикорски и всички негови сънародници.

Сред поредицата си от провокативни изказвания

относно ядрена конфронтация със Запада, Путин заяви, че ескалацията чрез използване на ядрено оръжие "е път към пропастта, особено днес, когато водещите световни сили разполагат с оръжия, способни да унищожат целия живот или поне да доведат Земята до катастрофално състояние". Подобно на Съветския съюз, Русия поддържа най-големия в света арсенал от стратегически и тактически ядрени оръжия – последното наследство от статута ѝ на свръхсила, изграден от някогашните комунистически „царе“ на Съюза на съветските социалистически републики. След завоалираните и открити заплахи за разгръщане на оръжия за масово унищожение, отправени от негови приближени, Путин заяви, че европейците "сега ще се хванат за това и ще използват аргумента, че Русия ги заплашва с ядрени оръжия". Руски военни пилоти насочиха двойка дронове камикадзе към железопътна линия в Украйна, по която в средата на септември пътуваше бившият британски премиер Борис Джонсън – действие, което може да се е оказало неуспешен опит за покушение. Впоследствие, веднага след като Москва предупреди чуждестранните дипломати да напуснат украинската столица, за да не се излагат на "смъртна опасност", руски командири на дронове изпратиха масирана флотилия от компактни реактивни апарати за бомбардировка на Киев. Това се случи точно когато германският канцлер Фридрих Мерц пристигаше в тежко пострадалия от удари град за среща с президента Володимир Зеленски, съобщи водещият френски вестник „Льо Монд“. Докато Зеленски го развеждаше из Националната академия на науките на Украйна – наскоро опустошена от руски въздушен удар – канцлерът Мерц остро разкритикува военната машина на Кремъл, както и убийствата на граждани и учени, отбелязва "Льо Монд".

Заплахите на Москва за предстоящи ядрени сблъсъци

– отправяни в рамките на кампания, която някои експерти наричат ​​"когнитивна война" – може би целят да всеят страх сред лидерите на страните от НАТО преди евентуално мащабно, но светкавично руско нахлуване в бивша съветска васална държава като Литва, прогнозира Гросфелд. Тя посочва интересна, току-що публикувана прогноза за алтернативните военни стратегии на Русия, изготвена от висши офицери от Датското разузнаване за отбрана. Съществува "нарастващ риск Русия да предприеме ограничено военно нападение срещу една или няколко държави от НАТО, граничещи с Русия", прогнозират базираните в Копенхаген служители на разузнаването. Експерти по военни симулации от Датското разузнаване за отбраната – една от водещите разузнавателни служби в Европа – очертаха три възможни сценария, при които Русия би могла да започне военни действия срещу една или повече държави от НАТО. В поредица от симулирани конфликти те изхождат от предположението, че "конвенционалните военни способности на Русия продължават да нарастват, докато Западът не успява да развива своите военни възможности със същата скорост". Експертът по военно разузнаване Гросфелд се съгласява, че Русия би могла да нахлуе в някоя от страните, някога насилствено анексирани от Съветския съюз, като изпрати войски без отличителни знаци в операция, наподобяваща завземането на украинския регион Крим от Москва през 2014 г.

Гросфелд също така подкрепя прогнозата, че Путин би могъл да ускори военното си усилване с цел водене на война на европейския континент, но добавя, че времевият хоризонт за тази надпревара във въоръжаването все още е несигурен. Според нея, за да подготви почвата за ранно, ограничено нахлуване на територията на държава от НАТО, Путин – обучен от КГБ майстор на стратегическата заблуда и психологическата война – би могъл да организира атака под „фалшив флаг“ на руска територия, а след това да заяви, че Москва има основание да контраатакува този нагласен „агресор“. Седмици по-късно, стремейки се да разшири империята си чрез завоевания, Йосиф Сталин копира стратегията на Хитлер, като организира атака под фалшив флаг срещу руско село точно отвъд границата с Финландия; това подготвя почвата за "Зимната война", по време на която съветските войски окупират граничните райони на Финландия. По време на изказването си относно ядрен Армагедон, Путин подробно очерта сценарий, при който Кремъл би могъл да използва бойни глави, застрашаващи оцеляването на планетата, за да отвърне на евентуална атака на НАТО срещу руския ексклав Калининград.

Въпреки това няма абсолютно никакви доказателства, че НАТО някога е планирало агресивна превантивна атака срещу Калининград или която и да е друга територия на Руската федерация. Ако съюзниците от НАТО не успеят бързо да се обединят и да организират колективна отбрана срещу руска инвазия – действие, изисквано от ключовия Член 5 на Северноатлантическия договор – това би могло да бележи началото на края на НАТО. Ако руски и натовски войски, изтребители и дронове се изправят едни срещу други в този отдавна назряващ сблъсък на цивилизации, казва Гросфелд, то въпреки всички апокалиптични заплахи на Владимир Путин с ядрено оръжие, „все още смятам вероятността за използване на ядрено оръжие за ниска“.