Губи ли Молдова контрол над небето си?

Мощна експлозия разтърси Колоница – малко селище в рамките на община Кишинев – в 4:20 ч. сутринта на 18 септември. Жителите видяха ослепителна светкавица и чуха оглушителен взрив, от който домовете им се разтресоха. Шест часа по-късно аварийни екипи откриха отломки от руски дрон – включително двигателя му – разпръснати из земеделски земи. Летателният апарат се бе разбил на около седем километра от центъра на молдовската столица, в която живеят над 700 000 души. Той бе останал незабелязан от системите за наблюдение – пропуск, който Министерството на отбраната отдаде на скоростта и ниската височина на полета на дрона, пише испанският El Pais. Нахлуването на Русия в Украйна, започнало през февруари 2022 г., не превърна тази бивша съветска република с население от 2,4 милиона души – която е неутрална по конституция и се стреми към членство в Европейския съюз до 2030 г. – в бойно поле. Въпреки това въздушното пространство на страната става все по-уязвимо: руски дронове и ракети пресичат границата с честота, която беше необичайна в началото на войната, но впоследствие се превърна в ежедневие. Към 7 октомври Министерството на отбраната бе регистрирало 56 нарушения на молдовското въздушно пространство само за тази година, в сравнение със 17 през 2025 г., десет през 2024 г., шест през 2023 г. и четири през 2022 г. От началото на руската инвазия в Украйна общият брой на инцидентите достигна 93: 56 с участието на дронове, 12 с безпилотни летателни апарати за примамка и седем с ракети. В още 17 случая ставаше въпрос за отломки от тези устройства, а в един – за балон. До 13 от тези инциденти доведоха до експлозии на земята, а в повече от десет случая въздушното пространство трябваше да бъде затворено от съображения за сигурност. През последните седмици обаче се наблюдава рязък ръст на тази тенденция. На 24 септември – същия ден, в който министерството оповести тези данни – четири дрона прелетяха през въздушното пространство на Молдова (като един от тях се разби в северната част на страната), а шест дни по-късно още три летателни апарата навлязоха на нейна територия, докато Русия предприемаше нова вълна от атаки срещу Украйна. И все пак най-критичният инцидент до момента се случи на 3 октомври. В рамките на броени минути два дрона и три ракети навлязоха във въздушното пространство на Молдова и впоследствие се взривиха. Две от тези експлозии станаха само на 35 километра от столицата.

Президентът на Молдова Мая Санду, която е проевропейски лидер, заяви, че войната „пряко застрашава живота на молдовските граждани“, и призова за по-категоричен отговор от страна на Европа. Междувременно Министерството на външните работи привика руския посланик, за да изрази официален протест. От своя страна върховният представител на ЕС по външните работи Кая Калас осъди многократните нови нарушения на молдовското въздушно пространство като „неприемливи“, като определи тези инциденти като част от ескалация на хибридни атаки, приписвани на Кремъл в цяла Европа.

Москва отрича обвиненията.

Някои от навлизанията във въздушното пространство дори наложиха временно спиране на дейността на международното летище в Кишинев. Един от най-сериозните инциденти се случи на 9 септември, когато дрон прекоси въздушното пространство на Молдова, а след това и това на Румъния, преди да се върне в Молдова. Два испански изтребителя F-18, разположени в рамките на мисията на НАТО за засилена охрана на въздушното пространство над Румъния, бяха вдигнати по тревога, за да проследят летателния апарат, но не го свалиха. В същия ден самолетът на украинския президент, с който Володимир Зеленски трябваше да отпътува за Норвегия, беше принуден да отложи излитането си от молдовската столица. Малко след това министър-председателят на скандинавската страна Йонас Гар Стьоре заяви, че самолетът е бил "много близо до това да бъде ударен от дрон".

"Безпокойството расте с увеличаването на броя на дроновете", казва пред El País Раду Бурдужа, бивш държавен секретар по отбраната на Молдова (2017–2019 г.) и настоящ директор на Евроатлантическия институт за изграждане на устойчивост (EAIBR). "Досега нито един от тях не е паднал в населено място, но това вероятно може да се случи всеки момент; ако се случи, ще предизвика сериозно недоволство и потенциално дори безредици", добавя бившият военен представител на Молдова в НАТО и ЕС.

Кишинев се изправя пред тази заплаха с ограничени възможности. Мрежата за наблюдение не покрива цялата територия с еднаква ефективност, а някои нисколетящи дронове са труднозабележими за съществуващите системи. Самото Министерство на отбраната признава, че е имало случаи на навлизане във въздушното пространство, които не са били засечени своевременно.

"От една страна, трябва да развием собствени способности или – чрез споразумения за партньорство – да си осигурим средствата, необходими за свалянето на тези дронове и за самозащита; от друга страна, трябва да развиваме отбранителната си индустрия, за да можем да произвеждаме собствени системи", обяснява Бурдужа.

В отговор на руските нарушения на въздушното пространство държавният глава призова страната да се сдобие с повече радари, системи за неутрализиране на дронове и изтребители-прехващачи, специално проектирани за борба с евтини летателни апарати. За целта правителството потърси подкрепа от Брюксел, който през юли отпусна 120 милиона евро чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира. Тази помощ, предназначена за финансиране на система за отбрана със среден обсег, има както военно, така и политическо значение.

"Молдова трябва да притежава капацитет да се защитава сама, но се нуждае и от съдействие; държавата не може да остане напълно уязвима", твърди Бурдужа. Той предупреждава, че навлизанията във въздушното пространство ще продължат: "Фактът, че си слаб, не означава, че Русия ще спре да изпраща дронове."