Румъния, Молдова, Германия: Коя може да е следващата държава, нападната от Путин?

Русия вече води хибридна война срещу европейски страни, но следващият етап на ескалация може да бъде ограничена военна операция, предназначена да тества готовността на НАТО да защитава своите членове. Експерти от американския мозъчен тръст Atlantic Council са оценили къде и как Владимир Путин би могъл да разшири войната отвъд границите на Украйна. Сред най-уязвимите посоки те споменават балтийските страни и Полша, както и Румъния, а полският сценарий отделно споменава възможността за атака от територията на Беларус.

Но и други държави са изложени на риск.

Балтийските страни: Москва ще повишава залозите, докато не се сблъска с ответна реакция

Русия постоянно тества границите на приемливото в Литва, Латвия и Естония, казва Юстина Будгинайте-Фрели, старши сътрудник в Центъра за Европа и Трансатлантическата инициатива за сигурност на Атлантическия съвет. Сред методите, използвани от Москва, тя посочва нахлувания с дронове, саботаж на критична инфраструктура, палежи, планове за убийство, кибероперации и заглушаване и подправяне на GPS.

"Москва вероятно ще продължи да оказва натиск, докато не бъде принудена да понесе реална цена за действията си", смята Будгинайте-Фрели.

Според нея фактът, че значителна част от руските ресурси в момента са мобилизирани във войната срещу Украйна, не означава непременно, че Русия става по-малко опасна за балтийските държави. Напротив, Москва може да се опита да приближи войната до страните, които най-активно подкрепят Киев, за да ги принуди да намалят тази подкрепа.

Ако Путин прецени, че ситуацията за Русия на фронта е стигнала до патова ситуация и едновременно с това наблюдава политическа несигурност в рамките на НАТО, по-нататъшната ескалация може да му се стори начин за промяна на хода на войната.

"Границата между "хибридна" операция и конвенционална агресия може да бъде изключително тънка", отбелязва експертът.

Саботажът, кибератаките, електронната война и дезинформацията могат да бъдат самостоятелни операции, но могат да бъдат използвани и за подготовка за по-нататъшни военни действия. В същото време следващите стъпки на Русия до голяма степен ще зависят от заключенията, които Москва ще си направи от първоначалната реакция на своите съюзници.

"В крайна сметка целта на всяка руска ескалация в балтийските страни ще бъде самият НАТО", смята Будгинайте-Фрели.

Според нея Москва отдавна се опитва да отслаби алианса и да подкопае доверието, че колективният отбранителен механизъм действително ще работи в случай на атака. Следователно, дори ограничена руска атака трябва, казва експертът, да получи отговор от цялото НАТО.

Полша: атака е възможна, включително от територията на Беларус

В Полша възможността за разширяване на войната на Русия отвъд границите на Украйна се приема сериозно, пише Аарън Корева, директор на варшавския офис на Атлантическия съвет. Причината е, че страната вече се е сблъсквала с руски действия на своя територия и във въздушното си пространство. През септември 2025 г. 19 дрона руско производство навлязоха в полското въздушно пространство.

Корева припомня и руската крилата ракета, паднала в Източна Полша през юни 2026 г., палежа на търговски център във Варшава, за който полската прокуратура обвини руските тайни служби, и акта на саботаж на железопътната линия Варшава-Люблин през ноември 2025 г. Тя не изключва мащабна военна атака срещу Полша - от Калининградска област или от територията на Беларус, която тя нарича държава, практически зависима от Русия. Именно с тази заплаха експертът обяснява изграждането от Полша на отбранителната линия "Източен щит" ​​и мащабната модернизация на въоръжените сили.

Варшава харчи 4,8% от БВП си за отбрана - повече от всяка друга държава от НАТО. Полша е закупила танкове "Ейбрамс" и "К2", ракетни системи "Химарс" и "Чунму", изтребители F-35 и ударни хеликоптери "Апачи" и бързо разширява възможностите си в областта на дроновете.

"Полша вече не е зле въоръжена държава на източния фланг, чакаща НАТО да ѝ се притече на помощ", пише експертът.

В същото време полската армия продължава да се модернизира и все още няма опит в мащабна съвременна война. Според оценката на Корева, Полша е способна самостоятелно да отблъсне първата руска атака, но в случай на продължителен конфликт ще се нуждае от силите на съюзниците, преди всичко от допълнителни средства за противовъздушна отбрана. Затова за Варшава е от фундаментално значение атаката срещу страната незабавно да задейства механизма за колективна отбрана и да означава влизане на целия НАТО в конфликта.

Северна Европа: Готланд, Оландски острови, Борнхолм и Шпицберген

За страните от Северна Европа Русия остава най-сериозната пряка и дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност, смята Анна Висландър, директор на Атлантическия съвет за Северна Европа и ръководител на офиса на този център в Стокхолм.

Москва използва хибридни методи срещу тези страни повече от десетилетие. Висландър цитира кибершпионаж. Като примери за това са протестите срещу норвежкия парламент, използването на миграцията за оказване на натиск върху Финландия и руското заглушаване на GPS сигнали, което наруши навигационните системи на линейките в Калмар и Готланд, Швеция.

В случай на по-сериозна военна ескалация, Северна Скандинавия ще придобие особено значение поради близостта си до руски бази на полуостров Кола.

"В началната фаза на войната Русия би била заинтересована да ограничи способността на НАТО да прехвърля сили в този регион", смята Висландър.

Сред други потенциални цели тя споменава Готланд, Оландските острови и Борнхолм в Балтийско море, както и Шпицберген в Баренцово море.

"Контролът над който и да е от балтийските острови би позволил на Русия да разшири обхвата на своята противовъздушна отбрана, да усложни действията на съюзниците си и да лиши НАТО от бази за защита на региона", подчертава експертът.

Шпицберген, според Висландър, е уязвим поради специалния си международноправен статут, отдалеченост и стратегическо положение. Русия би могла да използва архипелага, за да окаже натиск върху Норвегия и да изпита решителността на съюзниците си.

Молдова: Руският натиск може да прерасне във военна агресия

Молдова вече е в полезрението на Москва и е изправена пред руски натиск от много години, пише Шелби Магид, заместник-директор на Евразийския център на Атлантическия съвет. Русия прибягва до военно присъствие в непризнатото Приднестровие, намеса в избори, дезинформация, политическо финансиране и енергиен натиск в опит да предотврати европейската интеграция на страната. След избухването на пълномащабна война, тези действия се утежняват от многократни нарушения на молдовското въздушно пространство от руски дронове и атаки срещу украинска инфраструктура близо до границата.

"Руската агресия вече се усеща в Молдова и дава все повече причини за безпокойство от разширяването на въоръжена война", смята Магид.

В същото време експертът подчертава, че Молдова се е доказала като по-устойчива на руски натиск, отколкото Москва е очаквала, а мнозина на Запад са предвиждали. Въпреки значителните ресурси, инвестирани от Русия във вътрешната политика на страната, молдовците продължиха да подкрепят проевропейската ориентация на последните избори.

Страната обаче остава уязвима за конвенционална военна атака.

"Молдова не е член на НАТО или ЕС. Въоръжените ѝ сили остават ограничени, което прави страната уязвима за конвенционална военна атака", смята експертът.

Румъния: Черно море се превръща в основна рискова зона

За Румъния руската агресия вече е престанала да бъде хипотетична заплаха, смята Алекс Щербан, директор на румънския офис на Атлантическия съвет. Руски дронове многократно са навлизали във въздушното пространство на страната или са падали на нейна територия, а войната в Черно море е донесла със себе си заплахата от морски мини, атаки срещу граждански кораби и рискове за енергийната инфраструктура.

Но според експерта най-вероятната нова ескалация няма да приеме формата на класическо нашествие.

"Най-вероятната ескалация от Русия няма да започне с бронирана атака", смята Щербан в цитирания анализ.

Москва би могла да увеличи броя на нарушенията на въздушното пространство, да използва морски дронове и мини срещу навигацията в района на Констанца, да извършва саботажни действия срещу критична инфраструктура на континенталния шелф, кибератаки и информационни операции, насочени към подкопаване на доверието в НАТО. Допълнителен проблем за Букурещ би могла да бъде руска атака срещу съседна Молдова.

"По този начин Черно море се превръща в пространство на конфронтация от решаващо значение", пише експертът.

Основният проблем при подобен сценарий е скоростта на реакция на НАТО. Русия би могла да се опита да провокира криза с ограничен обхват по-бързо, отколкото съюзниците могат да мобилизират необходимите сили.

"За Москва истинският тест ще бъде дали подобна криза може да разкрие несъответствието между политическите ангажименти на НАТО и способността му да реагира бързо и колективно в граничната зона", смята Шербан.

Германия: Руските операции стават все по-опасни

Германия отдавна е основна цел на руската дезинформация, но след 2022 г. свързаните с Русия хибридни операции започнаха да се случват по-често и да стават по-опасни, пише Филис Бери, старши сътрудник в Центъра за Европа и Трансатлантическата инициатива за сигурност на Атлантическия съвет.

През август дрон, натоварен с експлозиви, беше открит близо до украински товарен самолет на летище Лайпциг. По-късно друг дрон се сблъска със самолет, отклонен от летището, а трети беше открит наблизо. Само през 2025 г. германските федерални власти регистрираха повече от хиляда подозрителни полета над военни цели. Германия също официално приписа на Русия отговорността за кибератаката срещу системата за контрол на въздушното движение през 2024 г. Германските власти свързаха Москва с планове за убийство на ръководители на отбранителни компании, а в края на 2025 г. откриха скривалище с оръжия и боеприпаси, за което се твърди, че е било предназначено за друга атака.

"Германия счита тези хибридни действия за сериозна заплаха за своята сигурност", подчертава Бери.

Отговорът на Берлин постепенно става по-твърд. На 1 септември германското правителство приписа отговорност за инцидентите с дронове в Лайпциг на Русия и обяви мерки за отговор, включително затварянето на руското консулство в Бон и Руския дом в Берлин. Същевременно, отбелязва Бери, германските експерти по сигурността продължават да критикуват властите, че реагират твърде бавно и твърде предпазливо на руските хибридни операции.

Западна Европа и САЩ: Москва ще засили вътрешните разделения

На Запад основното поле за по-нататъшна руска ескалация може да не е територията, а вътрешната политика, смята Джон Зайфър, старши сътрудник в Евразийския център на Атлантическия съвет, който преди това е работил 28 години в Националната разузнавателна служба на ЦРУ.

Убийствата, бомбените атентати, саботажите и кибератаките ще продължат да бъдат концентрирани главно близо до границите на Русия. Зайфър обаче смята, че през следващата година вътрешната политика на западните страни ще се превърне във все по-важно направление на руските операции.

"Очаквам Москва да обръща все по-голямо внимание на бойното поле, където условията са особено благоприятни за нея - западната политика", смята Зайфър.

Политическата поляризация в САЩ и Европа, възходът на популистките партии, намаляващото доверие в държавните институции и засилващите се противоречия между двете страни на Атлантика създават възможност за Кремъл да задълбочи съществуващите разделения. В САЩ руските информационни операции, според прогнозите на Сайфър, ще популяризират идеята, че НАТО е остаряло, че Европа живее за сметка на Съединените щати, че Украйна е корумпирана и обречена и че международните съюзи ограничават Америка.

В същото време на европейската общественост ще бъде наложен образът на Съединените щати като ненадежден и хищнически партньор.

"Тези послания и действия може да са противоречиви. Няма значение. Целта е разделение", подчертава Сайфър.

Според него Русия е по-слаба от обединения Запад, следователно за Москва е по-изгодно да не влиза в пряка конфронтация с него, а да използва вътрешните му противоречия, за да отслаби западните страни отвътре.