"Кутия на Пандора" в Сибир: Климатичните промени събуждат древни вируси, замръзнали от хилядолетия

Смъртта на лаборантка в институт за изследване на чумата в Сибир постави всички в състояние на повишена готовност, като местните медии предполагат, че тя може да се е заразила с белодробна форма на чума след инцидент на работното си място. Руските власти отдават смъртта ѝ на пневмония с „неизвестен“ произход и са поставили под карантина около 200 души, с които тя е била в контакт, но СЗО заявява, че не разполага с достатъчно информация за извършване на пълна оценка на риска. Топенето на вечната замръзналост в Сибир вследствие на климатичните промени повишава риска от освобождаване на древни патогени, включително вируси и бактерии, което представлява потенциална заплаха за общественото здраве, пише Bloomberg. След пандемията от COVID всички сме малко по-тревожни, когато става въпрос за нови огнища на болести. Затова е разбираемо, че смъртта на лаборантка, работеща в институт за изследване на чумата в Сибир, е предизвикала сериозна загриженост. Но макар все още да не знаем много за този случай, в Русия назрява друга заплаха за здравето, която заслужава повече внимание и тревога. Подробностите около предполагаемата инфекция с чума са неясни. Според публикации в местните медии 28-годишната Даря Шипилова може да се е заразила с белодробна чума след инцидент на работното си място, въпреки че тези съобщения не са потвърдени. Руските власти съобщиха, че около 200 души, с които тя е контактувала, са поставени под карантина. Белодробната чума е тежка инфекция, която възниква, когато бактерията Yersinia pestis (причинител на чумата) засегне белите дробове. Без лечение тя почти винаги завършва със смърт. Официално смъртта на Шипилова се дължи на пневмония с "неизвестен" произход, а руските власти са информирали Световната здравна организация (СЗО), че в региона не е регистриран случай на чума. СЗО е поискала допълнителни подробности, а президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че му предстои разговор с руския президент Владимир Путин за обсъждане на инцидента. От СЗО твърдят, че не разполагат с достатъчно информация за пълна оценка на риска и че Русия реагира твърде бавно на запитванията им, като определят това забавяне като "неприемливо". Липсата на прозрачност относно реакцията на страната е обезпокоителна – не на последно място и защото потенциалната епидемия от чума не е единственият проблем за общественото здраве в Сибир.

Най-голямо безпокойство буди ситуацията с вечно замръзналата почва

(пермафроста) в региона, където студът е съхранил останки от предишни пандемии. Там, в мумия на 300 години, беше открита ДНК на вируса на едрата шарка, а в белия дроб на тяло, престояло в земята от 1918 г. насам – РНК на грипен вирус. Учените вече успяват да съживят патогени, останали в състояние на покой във вечно замръзналата почва в продължение на десетки хиляди години. Някои от тях са интересни, но не представляват заплаха – например гигантските вируси, които атакуват единствено едноклетъчни амеби. Други обаче са родствени на често срещани при хората патогени, като стафилококите (бактерии, причиняващи редица инфекции) и кампилобактериите (най-честият причинител на диарични заболявания). Въпреки че разполагаме с лекарства, способни да се справят с тези познати врагове, сред бактериите в замръзналата почва се наблюдава изненадващо висока честота на гени, осигуряващи устойчивост към антибиотици. Още по-страшни са вирусите и бактериите, които може да са изиграли роля в изчезването на неандерталците или мамутите и с които днес бихме се сблъскали за първи път.

Нищо от това не би било проблем, ако климатът ни беше стабилен. Но предизвиканите от човешката дейност климатични промени водят до затопляне на Арктика с темпове до четири пъти по-високи, отколкото в останалата част на планетата. Вечно замръзналата почва се топи бързо, което увеличава риска от отварянето на своеобразна "кутия на Пандора", от която да се освободят древни патогени. Опасността се засилва от нарастващата индустриализация на региона и свързания с нея приток на работници мигранти, което повишава риска от разпространение на евентуална епидемия към по-малко отдалечени части на света. Колкото и невероятно да звучи идеята за появата на патоген, наподобяващ "зомби", нека си припомним, че през 2016 г. размразяването на сибирския пермафрост след горещо и сухо лято доведе до епидемия от антракс, отнела живота на 12-годишно момче и причинила смъртта на над 2300 елена. През 2023 г. учени от Франция, Германия и Русия публикуваха статия, в която предупреждават, че рисковете за здравето, свързани с топенето на вечната замръзналост, са напълно реални и изискват допълнителни проучвания. Тъй като обаче по-голямата част от световните запаси на вечна замръзналост се намират в Русия, нахлуването на Путин в Украйна затрудни сътрудничеството в научните изследвания и обмена на информация.