Почти трилион евро за седем години: Защо новият бюджет на ЕС тревожи одиторите?

Опитът на Европейската комисия да направи милиардите на ЕС по-адаптивни към неизвестните кризи на бъдещето може също така да ги направи по-податливи на злоупотреби, предупреди най-висшият орган за контрол на разходите в ЕС. Председателят на Европейската сметна палата Тони Мърфи заяви, че основните стълбове на плана на Комисията за преразглеждане на дългосрочния бюджет на ЕС ще замъглят картината за онези, които отговарят за това публичните средства да се изразходват по предназначение, пише Politico.

Предупреждението идва в момент, когато лидерите на ЕС продължават да спорят за цената на бюджета на ЕС за периода след 2027 г. в Брюксел тази седмица - и докато одиторите отчитат увеличение на нецелевото изразходване на средствата на данъкоплатците.

Обаче отделно от крайния резултат на бюджета се води дебатът за това как се разпределят тези средства. Тъй като цикълът на разходите, белязан от пандемията, войните и климатичните сътресения, наближава края си, Комисията иска да направи следващия седемгодишен бюджет по-гъвкав, като отдели около половината от него - почти един трилион евро за седем години - в единен фонд, който страните могат да изразходват за цели, вариращи от миграцията до селското стопанство и регионалното развитие. Тези фондове за селско стопанство и регионално развитие - често отпускани под формата на субсидии за земеделски стопанства и местни проекти - отдавна са уязвими към измами и злоупотреби. Според Мърфи предоставянето на по-голяма свобода на столиците да пренасочват разходите ще направи проследяването им още по-трудно.

По-голямата част от надзора ще зависи от проверките, които всяка страна вече е въвела.

Към момента нецелесъобразното изразходване на средства от бюджета на ЕС е нараснало през миналата година, като грешките засягат транзакции на стойност около 5 милиарда евро според последния доклад на ЕСМТ. В следващия бюджет на ЕС може да не е възможно дори да се направи такава оценка, предупреди Мърфи, тъй като одиторите във всяка страна имат различни роли и начини на работа. Ръководителят на кабинета му, Волфганг Столц, добави по време на интервюто: 

"Година след година установяваме, че работата на тези одитни органи не е напълно надеждна."

В изявление Комисията защити предложението си, като подчерта, че „ключовите принципи“ на настоящата система за контрол ще останат в сила. Националните органи "функционират добре", се твърди в изявлението, но се добавя, че Комисията ще запази правото си да поиска от столиците да "изменят плана или да въведат коригиращи механизми, ако е необходимо". Едно от предложените нововъведения на Комисията е включването на Общата селскостопанска политика, която исторически е била самостоятелна бюджетна линия - в огромен общ фонд, известен като Национални и регионални партньорски планове.

Мърфи подчерта, че не застъпва нито един модел пред друг. Но тъй като средствата на ЕС все повече се сливат с националните бюджети, за Брюксел ще бъде по-трудно да следи къде всъщност отиват парите му. ОСП е по-лесна за одит, когато "не е смесена в тази смесица", каза Мърфи.

Заглавията за селскостопански субсидии, изплащани за фалшиви пасища в Гърция, и средства, предназначени за подкрепа на селския туризъм в Словакия, които вместо това отиват за луксозни вили за богатите, предлагат ярки илюстрации на предизвикателството да се контролират тези средства при сегашната система. А моделът на новата система за разходване, фондът за възстановяване на ЕС след Covid, не вещае нищо добро, каза Мърфи. Макар за страните да стана по-лесно да насочват средствата там, където са необходими, разходването също стана по-непрозрачно. Новите национални планове бяха изготвени по същия образец. При сегашната бюджетна система ЕСМ може физически да посети стопанство, което получава средства от ЕС. При фонда за възстановяване след Covid обаче ЕС публикува само първите 100 бенефициери всяка година.