Центровете за данни – новата фронтова линия: защо Европа трябва да преосмисли плановете си за изкуствен интелект

Центърът за данни се е превърнал в основна военна цел, а ударите с дронове в Украйна трябва да принудят Европа да преосмисли къде изгражда своята инфраструктура за изкуствен интелект, казва един експерт. Центърът за данни в Украйна, Русия и Близкия изток са се превърнали в ключови цели в конфликта, които могат временно да сринат икономиката на дадена страна и да парализират обществени обекти като банки и болници. През последните седмици Русия нанесе удари по центрове за данни в Киев, а украински дронове отвърнаха на удари срещу множество центрове за данни в Русия – атаки, които Киев описа като насочени към обекти, осигуряващи източници на приходи за военната машина на Москва, пише Euronews.

Военните удари по центровете за данни трябва да накарат Европа да преосмисли къде изгражда своята инфраструктура за изкуствен интелект, заяви Мехди Паряви, съветник към ООН и основател на аналитичния център International Data Center Authority (IDCA). С напредването на цифровизацията на обществата, унищожаването на център за данни може да означава "парализиране на функциите на военните, здравеопазването и финансите".

Центърът за данни е физическото съоръжение,

в което дадена компания може да съхранява своите сървъри и данни. Те са от решаващо значение и за изкуствения интелект, тъй като осигуряват огромните количества енергия, от които той се нуждае. Те придобиват особено значение във военните действия, тъй като Украйна използва изкуствен интелект за насочване на дронове, както и за други военни цели. Новата тенденция за набелязване на центровете за данни като цели трябва да накара страните да обмислят по-внимателно къде да ги строят, каза Паряви, но той изтъкна, че дългогодишният съвет на индустрията да се избират внимателно местата и да се пази в тайна тяхното местоположение може вече да не е достатъчен.

"Може би са необходими "железни куполи", може би трябва да се строят под земята или да се изграждат бункери", каза той, без да влиза в подробности поради съображения за национална сигурност.

Той призна също, че никоя страна няма категоричен отговор как да се постигне това, без да се забави надпреварата за изграждане на капацитет за изкуствен интелект. На въпроса дали ударите ще накарат европейските правителства да преосмислят плановете си за "гигафабрики" за изкуствен интелект – вид центрове за данни – Паряви отговори:

"100%."

Попитан за плановете на Европа за центрове за данни, говорител на Европейската комисия (ЕК) заяви пред Euronews Next, че е обявена тръжна процедура за изграждане на до седем „гигафабрики“ за изкуствен интелект в цяла Европа. Въпреки това не беше даден конкретен коментар дали набелязването на центрове за данни като военни цели би променило някакви планове за такива съоръжения. Икономическите загуби от повреждането на центрове за данни също могат да бъдат астрономически и замяната им да бъде "почти необратима" за много страни, включително в Европа, заяви Паряви. Всеки център за данни може да струва до 25 милиарда долара, а изграждането му отнема до три години. Вместо да има разпръснати центрове за данни, той посъветва те да се строят в концентрирани райони, за да може да се изгради "железен купол", който да ги защити.