Плаках, когато видях хляб: Украинка избяга по "Пътя на смъртта" от град, блокиран и заплашен от глад

След като най-накрая успя да избяга от Олешки – град в Южна Украйна, окупиран от Русия – Наталия избухна в сълзи, щом видя хляб.

"Просто стоях там и плаках", разказа тя.

Откъснати от външния свят от минни полета и руски атаки с дронове, останалите жители на Олешки са на ръба на глада, твърдят украински власти. Последната редовна доставка на храна пристигна на 26 май. Наталия, чието име е променено по съображения за сигурност, е една от малкото хора от Олешки, за които е известно, че са достигнали територия под украински контрол през септември. Тя описа кошмарни сцени, които имат малко аналози в Европа от края на Втората световна война насам.

Няма електричество, газ или питейна вода,

а медицинската помощ е само в най-основен вид. По улиците на града са разпръснати телата на цивилни, убити от руски мини или дронове. Някои от тях са изядени от бездомни кучета. Неизвестен брой други са загинали в собствените си домове миналата зима, когато температурите паднаха до минус 10 градуса по Целзий, и все още не са отстранени, каза Наталия.

"През лятото все още се държахме. Имахме собствена зеленчукова градина, така че оцеляхме с това, което отглеждахме. Но в края на август всичко просто се изчерпа и нищо не се доставяше. Всяка сутрин ставаш и си мислиш: "Какво ще ядем днес?", разказа Наталия пред The Times в западната част на Украйна, където се възстановява.

В Олешки, чието население преди войната беше 24 000 души, сега живеят не повече от 2 000 души, включително 35 деца, според Тетиана Хасаненко, изгнаната ръководителка на военната администрация на града. Сред тях има много хора, приковани към леглото, и възрастни хора, които няма да преживеят зимата, освен ако не бъдат евакуирани, каза тя. Окупиран от Русия още в началото на мащабната инвазия, Олешки се превърна в град на фронтовата линия през ноември 2022 г., когато руските войски се оттеглиха през река Днепър от Херсон, столицата на региона. Освен войната и глада, Олешки беше засегнат и от опустошително наводнение след разрушаването на близката язовирна стена в Каховка през 2023 г. Смята се, че стотици хора са се удавили. Изолацията на града се влоши през януари, когато руските войски започнаха да залагат мини около него.

Някои местни жители предприемат опасното пътуване до Раденск, друг град под руски контрол, за да донесат провизии за възрастни роднини, които са твърде слаби, за да напуснат града. Пътуването от 12 мили преминава през район, известен като "Пътят на смъртта", който е покрит с противопехотни мини и изгорели останки от превозни средства. Атакуващи дронове могат да се спуснат без предупреждение. Много хора са били убити или ранени по пътя, казват местните жители.

Украйна е успяла да достави храна в Олешки с дрон, но руските сили са конфискували част от нея, а местните жители, които са получили провизиите, са били арестувани, каза Хасаненко. С настъпването на отчаянието цените скочиха. През септември едно зеле струваше 3 000 рубли (27 лири), а един домат – 1 000 рубли (9 лири), каза Наталия.

В началото на април 41-годишната Алла беше убита от дрон. Трупът ѝ лежеше на улицата повече от шест седмици, преди руските сили да позволят да бъде откаран в моргата. В петък Ватиканът съобщи, че папата е призовал президента Путин да обяви примирие, за да може хуманитарната помощ да достигне Олешки и да бъдат евакуирани жителите. Кремъл заяви, че ще сътрудничи, но не даде подробности. Украинските власти са скептични и твърдят, че Русия използва жителите на Олешки като човешки щит, за да възпрепятства контраофанзива на силите на Киев. Москва обвини Украйна, че е отговорна за блокадата, но не предостави никакви доказателства.

Дългото и опасно пътуване към безопасността

Боевете означават, че единственият начин да се стигне от Олешки до територия, контролирана от Украйна, е през Русия и Беларус. На 10 септември, с наближаването на зимата, Наталия се присъедини към група от десет други души, които бяха решили да рискуват дългото пътуване. Първият етап от изтощителното им пътуване ги отведе по "Пътя на смъртта". Украинска група доброволци координираше бягството, като дронът ѝ ги водеше през опустошената от войната местност. Сутринта беше мъглива, което им осигуряваше известна защита от руските бойни дронове. По пътя видяха изсъхналото тяло на млад мъж, убит миналата зима. Въпреки че Раденск също е под руски контрол, в магазините имаше малко храна и именно там Наталия се разплака, когато видя хляб за първи път от месеци насам. Оттам те пътуваха с микробуси, осигурени от доброволци, към Русия.

От групата на Наталия само четирима души успяха да стигнат до руската граница. Както много хора в Олешки, Наталия каза, че е била принудена да вземе руски паспорт, за да получи достъп до основни услуги в началото на окупацията. Останалите членове на групата останаха в контролираните от Кремъл райони на Херсонска област, защото паспортите им бяха унищожени при пожари или наводнения. Един мъж от групата им беше задържан от войници, след като се опита да си извади руски паспорт в Скадовск – град, който се намираше по пътя им. Оттогава няма вести за него, каза Наталия. На руската граница, въпреки че други украинци бяха разпитвани от службата за сигурност ФСБ, групата на Наталия беше пропусната без проверка. След това прекараха три дни в пътуване през Русия и Беларус, преди най-накрая да успеят да преминат през хуманитарния коридор Мокрани–Доманове към територията, контролирана от Украйна.

Кризата в Олешки съживи спомените за глада, известен в Украйна като "Голодомор", който отне живота на милиони хора през 1932–1933 г. Като резултат от политиката на Йосиф Сталин за принудителна колективизация и реквизиция на зърно, гладът беше табу тема по време на съветската епоха, но днес заема централно място в историческата памет на Украйна.