Да останат или да бягат? Украинските майки искат да запазят децата си в безопасност

Анна Лодихина, майка на 5-годишно дете, прекарва много нощи на студения под в киевското метро, принудена да бъде там, както и мнозина други, заради непрестанните руски атаки. Докато детето ѝ спи, тя бди над него, изтощена от постоянната заплаха и липсата на сън.

Това е само малка част от онова, с което украинските майки се сблъскват ежедневно, докато Русия засилва кампанията си с дронове и ракети срещу Киев през лятото и началото на есента.

Днес майките са изправени пред същия въпрос, пред който бяха изправени преди почти пет години - да останат или да заминат.

Много от тях заминаха в чужбина в началото на пълномащабното руско нахлуване през 2022 г., но се върнаха, за да осигурят на децата си детство в родната Украйна. Сега обаче, когато Киев все повече заприличва на градовете, намиращи се по-близо до фронтовата линия, за някои от тях преместването се превръща в необходимост.

Никога не съм мислила за емиграция

Лодихина, журналист и изследовател на изкуството, която се премества във Варшава през март 2022 г. заедно с едногодишния си тогава син, споделя, че преди пълномащабното руско нахлуване никога не си е представяла, че ще напусне Киев.

"Никога не съм си и помисляла за емиграция“, казва тя. След две години двамата се връщат в Киев.

Но с ескалацията на руските атаки по-рано тази година, пред Лодихина отново възниква въпросът дали да не напусне Киев. Тъй като живеят в сграда без бомбоубежище, тя и синът ѝ често са принудени да търсят подслон в метрото и да спят на студения бетонен под по време на масираните удари.

"Детето спеше, но аз оставах будна през цялата нощ в метрото“, добавя пред Kyiv independent Лодихина. Поради постоянния недостиг на сън здравето ѝ започва да се влошава, което се отразява и на способността ѝ да се концентрира.

Майката споделя, че е участвала активно в доброволческа дейност в подкрепа на Въоръжените сили на Украйна, но отбелязва със съжаление, че голяма част от тази работа е спряла, след като атаките са се засилили.

Към началото на септември тя вече не издържа. Лодихина и синът ѝ се преместват в Лвов, в Западна Украйна, за да избягат от този безкраен терор.

"През последните три седмици спим спокойно. Не можем да му се наситим - лягаме си рано, а на следващата сутрин пак се събуждаме късно", разказва жената.

Въпреки относителното спокойствие през септемврийските седмици, напомнянията за войната пробиват всяка илюзия за мир. Докато вземаше сина си от детската градина, Лодихина чу как той каза, че никога не е познавал живот без война. Приятелят му се съгласи с детско въодушевление.

Синът ѝ знае за ежедневния момент на мълчание - общонационалната пауза в 9:00 ч. сутринта в памет на загиналите – и как да поздравява войниците, споделя тя.

Тъй като Русия продължава да променя тактиката си, не е ясно колко дълго семействата ще трябва да останат далеч от домовете си в Киев. С наближаването на зимата мнозина се опасяват и от атаки срещу критичната инфраструктура, които могат да оставят столицата без отопление, електричество и вода за дни наред.

Лодихина се подготвя за зимата вече известно време. В новия си апартамент в Лвов тя е проверила всички радиатори и газови инсталации, а също така е закупила преносим генератор.

"Чувствам се привилегирована, че имам възможност да се преместя в друга част на страната“, добавя Лодихина. Тя обаче споделя, че не изключва възможността отново да се наложи да замине в чужбина, ако условията за сигурност и живот се влошат и в Западна Украйна.

Към октомври този въпрос вече не е само теоретичен, тъй като атаките с дронове и въздушните тревоги зачестяват и в Лвов. Дори Западна Украйна престава да бъде сигурно убежище от руската агресия.

Децата на първо място

Повратният момент за 33-годишната Анна Аблицова настъпва при удар, нанесен само на една улица разстояние от дома ѝ. Тя си спомня, че била в кухнята, докато 4-годишният ѝ син Микита си играел в съседната стая.

"Той много се уплаши, разплака се, затича се към мен и ме прегърна. Силно се разтревожих“, споделя Аблицова пред Kyiv Independent. Тя отбелязва, че предишни удари, дори масираните нощни атаки, никога не са въздействали толкова силно върху сина ѝ.

Когато Микита тръгна на детска градина, Аблицова осъзна, че той прекарва почти целия ден в подземно убежище.

"Всички истории, които ми разказва, са за това как (децата) са били в убежища, как учителката казва: "Въздушна тревога, отиваме в убежището“ и какви точно ракети летят към тях“, споделя тя, като същевременно се пита какви дългосрочни последици ще имат подобни условия върху психичното здраве на сина ѝ.

През август Аблицова и съпругът ѝ започнаха да обмислят напускане на Киев на фона на все по-честите въздушни тревоги и атаки с дронове. Двамата се спряха на Луцк, град в западната част на страната, в който бяха отседнали временно в началото на пълномащабното руско нахлуване.

Луцк се намира на пет часа път с кола от Киев - града, в който Аблицова и съпругът ѝ работят, където живее семейството им и където е останала голяма част от живота им. И все пак, след като са прекарали малко повече от седмица в относително спокойствие в Луцк, връщането в Киев може да се окаже трудно.

"Сега малко се страхувам, когато се налага да ходим в Киев. Обещахме да отидем за един рожден ден, но не съм стъпвала там от седмица и половина. Всичко се променя толкова бързо, а само преди седмица още живеех там", разказва Анна.

Въпреки че се е наложило да премести всичко в Луцк, поне за следващите шест месеца, Аблицова се радва, че на Микита вече не му се налага да прекарва часове в убежището на детската градина, че той говори украински и не спи в коридора.

"Тук всички говорят украински. Детето ми е в средата, в която искам да бъде - такава, в която то няма да си донесе у дома от детската градина някакви глупави руски думи“, добавя Аблицова. Нейното семейство е било рускоезично, но преминава към украински език още в първия ден на пълномащабното руско нахлуване.

Но, както и във Лвов, ситуацията със сигурността в Луцк също се променя. Седмици след като Kyiv Independent разговаря с Аблицова, на 14 октомври градът е атакуван от руски дронове, при което загиват шестима цивилни.

Новата реалност в Киев

Да напуснеш Киев на фона на непрестанните руски атаки не е нещо, което всяка майка иска или може да направи.

Въпреки че мнозина решиха да се преместят на по-безопасно място в Украйна или в чужбина, някои все още се надяват, че настоящите трудности ще приключат.

"Безопасността не означава липса на заплаха“ – така 38-годишната писателка Нина Шкурба обобщава една идея, развита от американския психотерапевт Питър Ливайн.

Шкурба, заедно със своя 9-годишен син и 16-годишна дъщеря, знае какво е да бъдеш принуден да напуснеш Киев заради руската агресия. Само два дни след началото на пълномащабното нахлуване на 24 февруари 2022 г. тя заминава от Украйна за испанския крайбрежен град Сантандер, но се завръща две години и половина по-късно.

Засега тя е решена да остане в Киев, за да запази семейството заедно в родния им дом.

По време на престоя си в Испания Шкурба написва книга за чувството за принадлежност, която впоследствие е издадена в Украйна. През август обаче почти целият тираж е унищожен, когато руска атака поразява издателството. Единственото, което е оцеляло, са няколкото екземпляра, намиращи се в книжарниците, споделя тя.

"Нямам усещането, че трябва да бягам“, казва тя и добавя, че посещенията в тяхната "дача“ - сезонно жилище в покрайнините на града помагат на семейството да си възвърне силите и да намери малко спокойствие.

Животът в Киев обаче вече не е същият, какъвто беше само преди няколко месеца. "Септември беше много труден от гледна точка на тревожността. Това е нова реалност, с която тепърва трябва да свикнем – усещането, че Киев е град на фронтовата линия“, казва Шкурба.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.