Радев се радва на най-голямо обществено доверие, следва го Бойко Борисов

Президентът Румен Радев се ползва с най-голямо обществено доверие. Одобрението към него е 47%. На следващо място се нарежда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов с подкрепа от 24%. Бившият премиер Кирил Петков се радва на одобрение от 19%. Това сочат данните от месечното изследване на Маркет ЛИНКС. Проучването е финансирано и реализирано съвместно от bTV и Маркет ЛИНКС, проведено сред 1024 лица над 18 г. в страната в 17 – 23 септември 2022 година по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Одобрението за лидера на „Български възход“ и бивш служебен премиер Стефан Янев е 18 на сто, за Мая Манолова е 17%.

Съпредседателят на ПП Асен Василев и лидерът на БСП Корнелия Нинова срещат одобрението на 16% от анкетираните. 15% одобряват лидера на ДБ Христо Иванов, 14% лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, 11% Мустафа Карадайъ и само 10% - Слави Трифонов.

Седмица преди предсрочните парламентарни избори резултатите показват картина на политическа фрагментация и висока степен на тревожност в обществото, като много вероятно това ще допринесе за ниска избирателна активност.

Едва 15% от гражданите споделят позитивни оценки за развитието на страната. Същото ниво беше постигнато през април, когато войната в Украйна и назряващата политическа криза в страната доведоха до идентично ниско ниво по този показател. 5 месеца по-късно ситуацията в Украйна ескалира, а в страната предстоят четвърти избори в рамките на година и половина.

Българското общество е силно повлияно от настоящия контекст и наред с високия дял на хората, деклариращи разочарование от ситуацията, допълнително засилваните страхове в предизборната кампания ще окажат значимо въздействие върху резултатите от изборите. Ако 2021-
ва беше годината на търсене на пътища за промяна на парадигмата на управлението чрез връщането към основни демократични принципи, възстановяване на институциите и на принципа на върховенство на закона, то в 2022 обществото е разколебано в следването на тази посока и отделни сегменти показват по-голяма склонност в търсене на повече стабилност за сметка на социална и политическа промяна. Общото отношение към политическата класа, оценено на базата на доверието и недоверието в основните политически лидери, също е в ниска точка.

В първите седмици на служебното правителство президентската ангажираност с прякото управление на държавата внесе допълнително напрежение с налагането на тезата за криза или най-малкото за извънредна ситуация в енергийната сфера. В този период се отчита и най-ниската степен на доверие в президента. С напредването на
предизборната кампания действията на Румен Радев останаха на втори план и това повлия позитивно за възстановяване на доверието в него –от 43% през август до 47% през септември.

Подобен е трендът и при доверието в служебния премиер и кабинет– от 19%до 23%.

Повишилият се персонален рейтинг на Бойко Борисов е едно от  преките доказателства за преобладаващото търсене на сигурност и стабилност в обществото. Това беше основният наратив на ГЕРБ по време на третия управленски
мандат на партията, като през последната година и половина той еволюира до „ред в хаоса“, което много точно адресира нарастващото чувството за липса на предвидимост в ситуация на множество заплахи на индивидуално и групово ниво.

При повечето от останалите политически фигури отчитаме спад в сравнение с предишните месеци на наблюдение, като тук отново се налага извода, че мажоритарният елемент ще бъде с относително по-ниска тежест в кампанията и резултатите от изборите.

2021-ва показа различни модели на гражданско участие в изборите. Редовните през април бяха маркирани от висока избирателна активност в резултат на силната воля за преминаване на следващ етап на развитие. Още през юли, а по-късно и през ноември, от 50% активност нивата на ангажираност спаднаха до около 40%. В ситуация на липса на
позитивна мотивация за гласуване и масова обществена политизация, можем отново да очакваме активност от около 2.7 млн. Гласоподаватели, като не е изключено да се стигне и до по-ниски нива от 40%.

До подобни изводи води и наблюдението на декларираната готовност за гласуване, която показва известен ръст през последния месец, но въпреки това, в сравнителен план,тя е ниска.

Електоралните нагласи за гласуване на изборите остават относително стабилни. Измененията в подкрепата за отделните политически сили през последните три месеца са минимални.

Преднината на ГЕРБ-СДС изглежда, че гарантира лидерското място на партията. Като основен риск пред коалицията се очертава възможен спад в мобилизацията в последните дни преди изборите, поради факта, че мотивацията за подобно гласуване е по-скоро защитна и формирана в негативно натоварен контекст.

„Продължаваме промяната“, макар и също да изглежда с относително устойчива подкрепа, има потенциал да увеличи дела си до 2-ри октомври, приближавайки се до резултата на водача, но също така на дневен ред е и сценарий, при който обществената подкрепа за политическата сила е възможно да деградира.

Основанията в подкрепа на подобна теза са в значителната волатилност на отношението към ПП започвайки от декември 2021-ва (48% позитивно), преминавайки през май2022(21%позитивно)и стигайки до юни и юли(27%).

Партиите в средата са с относително близки резултати и е напълно възможно да станем свидетели на размествания в деня на изборите.
Пространството около бариерата от 4% се насища допълнително с вече набралата инерция“ Изправи се, България“. Така партиите на ръба да бъдат представени вече са три и то, в не малка степен, с припокриващи се електорални сегменти.

За поредни избори се очертава фрагментиран като брой партии, но и парламент с дълбоки партийни разделения. Най-вероятните алтернативи след изборите са дългосрочна политическа дестабилизация или надпартиен кабинет с ограничен времеви хоризонт.