Доверието в партиите е проблем, над 100 000 избраха "Не подкрепям никого"

Близо 109 000 българи, които отидоха до урните в неделя, избраха опцията "Не подкрепям никого". Това е над 4% от всички гласували, което на практика означава, че ако тази опция беше партия, то тя щеше да влезе в новия парламент. Защо толкова българи избраха тази опция?

"Имаме две дълго време каращи се сили, близо 3 години. Няма изход от техния спор. На няколко пъти хората ги подкрепиха, те не успяха да излъчат стабилна власт. Поради тази причина има силна поляризация на хора, които отиват по средата - това са активни хора, които желаят да участват в процесите, но не виждат кого да подкрепят. Доверието в политическите партии е проблем, затова расте квадратчето "Не подкрепям никого", коментира социологът от "Галъп интернешънъл" Яница Петкова пред Bulgaria ON AIR.

"Хората сякаш видяха символно значение в това нещо - протестен вот. Гласовете "Не подкрепям никого" се премахват преди да бъдат сметнати мандатите, но не ги виждам като загубени. Показват вид политическо становище, което е ясно заявено", каза още Петкова.

Тя отбеляза, че главно млади хора са избрали "Не подкрепям никого" - една трета са младежи на възраст до 30 г. Малко над 2/3 от избралите тази опция са жени. На "Не подкрепям никого" са заложили основно висшисти и работещи интелигентни хора, които са разочаровани от политическия елит, сочат данните на изборната социология.

"В света има над 190 държави, в които се произвеждат избори с хартиена бюлетина. Няма спор, че има някакво удобство в машините. Но че те не повишиха доверието в изборния процес, а отвориха още една ниша да се атакува технологията, това също е факт. Парите са похарчени, дайте да направим усилие за цели машинни секции и отделно за хартиени. Това смесване накара СИК да правят 3 протокола. Българският протокол е ужасен и изглежда като нотариален акт, хората с основание се сърдят", заяви изборният наблюдател Стоил Стоилов.

Според Петкова протоколът изглежда по този начин, защото преди всеки вот променяме правилата и се добавя ново и ново нещо. "Сложиха се машини, след това се каза: Това не е достатъчно, трябват и камери. Не се повиши доверието, защото не се даде шанс", убедена е тя.

Социологът съобщи, че на 2 април преимуществено хората са гласували с машини.  

Гледайте целия разговор във видеото

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.