Недоволни учители: Не искаме над 22-ма в клас!

Учители настояват в класовете да има повече от 22-ма ученици, да се разработят точни критерии как се поставят оценките на децата, както и да има промени в учебните програми.

В момента в някои класове има дори и по 30 деца, оценките се поставят по усмотрение на учителя, а университетски преподаватели пишат учебниците, което ги прави неясни за децата.

Учителят по география от Добрич Станислав Полименов обясни по време на дискусия, организирана от МОН, че точните критерии се изразяват в това, например при даден тест с 15 въпроса да се знае от колко до колко точки учениците ще получават оценки "пет", "шест" и т.н.

По думите му, ако не се направи това, учителите си правят сами критерии и оценяват учениците, както преценят.

Полименов поиска да има промяна и във формирането на делегираните бюджети на училищата, като предложи училищните бюджети да се разделят на две части, като едната от тях да е за заплати на учителите и те да не зависят от броя на учениците.

Останалата част от средствата да отива към общините и тези пари да се използват за поддръжка на училищата, допълни Полименов, цитиран от БТА.

Според него в написването на учебниците трябва да участват не университетските преподаватели, а учителите.

Учителят по история Емил Джасим, който е и директор на Центъра за образователни инициативи, заяви, че подкрепя идеята за намаляване на броя на учениците в клас, но отбеляза, че не може да се ангажира с това как може да се реализира тази идея към момента. Джасим каза, че има предложение да се създаде стандарт за съдържание и оценяване, като тогава ще се знае при какви знания и умения учениците ще получават определени точки и съответните оценки.

По думите на Емил Джасим няма нито едно нормативно задължение учителите да използват учебниците, но добави, че големият проблем с учебниците по-скоро е свързан с учебните програми, които трябва да се променят.

Заместник-министър Кастрева каза, че има предложения методиката на оценяване и критериите за оценяване да бъдат в самите учебни програми по съответните предмети.

Ще се постараем да разработим максимално добри критерии, които да бъдат приложими, но те не могат да бъдат универсални за всички, обясни Ваня Кастрева.

Попитана как в следващите години ще се оценява писмен текст по български език, заместник-министърът припомни, че този въпрос се поставя много пъти и това е една компетентност, която трябва да се измерва. Създаването на писмен текст ще залегне в системата за оценяване по български език и литература, когато се отнася за държавни зрелостни изпити и за национално външно оценяване, съобщи Кастрева.

Искането за намаляване на броя на учениците до 22-ма в клас ще се разгледа в стандартите за финансиране и за нормиране на учителския труд, както и за организацията, каза Ваня Кастрева.

Тя уточни, че има няколко варианта, чрез които може да се гарантира доброто качество на образованието и те са свързани не само с по-малкия брой на ученици в клас, но и с идеята да има помощник-учители, както и да има двама учители - според предмета и ако паралелката, е по-голяма. Това би трябвало да залегне в политиката ни, която ще е за част от автономията на училищата, обясни Кастрева.

По думите й затова е важно изготвянето на новите 19 държавни образователни стандарти, които ще дават различни възможности на училищата, като това ще става по правила.

На дискусията акад. Петър Кендеров от Съюза на математиците в България каза, че "сегашните деца и ученици са "дигитални" и затова трябва да се промени самият учебен процес". По думите му учениците трябва да могат да се научат да учат сами, защото всичко се променя много бързо, включително и знанията. Затова е необходимо да се изгради изследователски подход в образованието, заяви акад. Кендеров.