Учи, маме, да не работиш! Какво да учим за добра реализация?

Най-висок среден месечен облагаем доход получават студентите, завършили "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - над 3000 лева, и завършилите "Администрация и управление" в Американския университет в Благоевград - над 2750 лева.

Студентите, дипломирали се в същите специалности, но в други висши училища, не просто получават по-ниски доходи, а в някои случаи разликата е над 4 пъти.

Това показват данните от новото, пето издание на рейтинговата система на висшите училища у нас за 2015 г., представено днес от Министерството на образованието и науката и от консорциума по проекта, цитирано от БТА.

На 1000 лв. среден осигурителен доход на месец получават и завършили специалности като "Военно дело", "Информатика и компютърни науки", "Проучване и добив на полезни изкопаеми", "Математика", "Металургия", "Комуникационна и компютърна техника", "Обществено здраве", "Медицина", "Политически науки", "Електротехника, електроника и автоматика", "Енергетика", "Фармация" и "Физически науки".

Най-ученолюбиви пък се оказаха бъдещите медици. Данните от рейтинговата система показват, че първокурсниците в направленията "Медицина", "Фармация" и "Стоматология" са с най-висок успех в дипломите за средно образование - над 5,45. На другия край на тази класация пък са влезлите да учат "Животновъдство", "Металургия" и Материали и материалознание", чиито дипломи са със среден успех под 4,40.

Къде обаче се реализират висшистите ни?

Близо 25 процента от завършилите висше образование у нас през последните пет години не се осигуряват в страната, сочат данните от рейтинговата система.

Голяма част от тези млади хора, след като са завършили в България, са напуснали страната. Близо 30 процента от завършилите медицина у нас са заминали да работят в чужбина, обясни Георги Стойчев - ръководител на консорциума, подготвил проекта с МОН.

Данните от рейтинговата система показват също, че през първите пет години след завършването си по-малко от половината (47 процента) от наетите висшисти работят на позиция, за която се изисква висше образование.

На фона на тези данни днес заместник-министърът на образованието и науката Николай Денков каза, че във висшите ни училища има повече места, отколкото кандидат-студенти.

Най-ниска безработица - под 1 процент - е отчетена сред завършилите "Медицина", "Фармация" и "Стоматология", както и абсолвентите от специалност "Военно дело". 

Най-трудно пък си намират работата избралите да стават археолози - едва 5,57% се реализират по специалността си. Животновъдите също не са кой знае колко добре изявени - 6,13% от тях работят по специалността. Най-ниско пък е приложението на придобитото висше образование сред завършилите "Туризъм" и "Изобразително изкуство" - под 25 процента.