Българин да се наричам... Паметникът на Ботев в Калофер

Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов... Величествената Шипка, тракийската гробница в Казанлък, църквата в Добърско... Да, това е история. Българската история. И сегашната ни и бъдеща гордост!

Dnes.bg, с подкрепата на "Сутрешният блок" на Bulgaria On Air, стартира специален проект - "Българин да се наричам...". Проект, посветен на паметниците в България. Тези същите величествени монументи, пред които скланяме глава в знак на почит и уважение. И паметниците, пред които просто настръхваме от подвига на тези, в чиято памет са издигнати.

Част от тях вероятно са позабравени. Други пък се радват на хиляди посетители всяка година. Едни се нуждаят от спешен ремонт, други пък не остават никога без цветя в основата си. Но всички те са част от нашата, българската величествена история.

Целта ни е проста, но и същевременно доста важна – да бъдем горди със своето минало, но и да не забравяме неговите символи в днешна съвременна България. А по-дългосрочната цел е да създадем виртуална, интерактивна карта на българските паметници – на територията на нашата страна, че защо не и в чужбина.

За целта ще имаме нужда и от вашата голяма помощ – да ни изпращате в рубриката мРепортер хубави ваши снимки или видео на редакционната ни поща - info@dnes.bg, както и информация за паметниците във вашето населено място, защо не и от чужбина, стига там да има кътче българска история. Местата, които ви карат да се чувствате горди, че сте българи. И които с гордост показвате на децата си.

И не на последно място за най-активните и запалени фенове на проекта ни ще има награди – измерват се в инчове. Стига, разбира се снимките, които ни пратите, да са най-гледани, споделяни и с най-много коментари.

И така – време е за началото. Месец, след като празнично отбелязахме Деня на Освобождението, ще започнем нашата рубрика с най-емблематичния паметник на великия ни поет и революционер Христо Ботев в родния му Калофер. За да припомним за пореден път, че "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира".

Едва ли има българин, който да не знае най-важното от биографията на Христо Ботев. Но все пак ние сме длъжни да я припомним, макар и накратко. Поетът и революционер е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в будния възрожденски град Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Първоначално като дете той учи в Карлово, където учител е баща му Ботьо Петков, а по-късно се завръща в Калофер и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва за ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. Христо Ботев се завръща в Калофер, но скоро напуска окончателно родния си град заради непокорния си нрав и желанието му за бунт срещу срещу чорбаджии и поробители. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано и първото му - "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния и става част от хъшовете. За известно време живее заедно с Апостола на свободата Васил Левски. Няколко години по-късно започва работа като печатар при Любен Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - вестник "Знаме". През 1875 г., съвместно със Стефан Стамболов, издава стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова". През октомври 1875 година той отпечатва и "Стенен календар за 1876 година" със стихотворението "Обесването на Васил Левски".

През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и участва в неговото общо събрание на 20 – 21 август. На събранието той е избран за един от петимата членове на комитета, заедно с Каравелов, Киряк Цанков, Г. Панов и Тодор Пеев, а след това става и негов секретар.

С избухването на Априлското въстание Ботев започва дейност за организиране на чета, която да премине в поробената родина. Четата завзема австрийския кораб "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг край Козлодуй.

На 20 май 1876 г. (2 юни по нов стил) е последният тежък бой на четата, в който куршум пронизва войводата Ботев.

В чест на подвига на Ботев и неговата чета има стотици паметници в цялата страна. За начало на нашата рубрика обаче решихме да изберем паметника в родния му град Калофер. Монументът се намира на възвишение в близост до центъра на града. Проектът за този комплекс е дело на проф. Димитър Даскалов в колектив с арх. Иван Николов и Лъчезар Даскалов. Паметникът се състои от фигура на поета революционер в цял ръст, изработена от гранит. Фигурата на поета е висока 14,40 метра, а заедно с пиедестала височината достига до 25 метра.

В близост до статуята на Ботев е разположена и композицията "200 пушки" в памет на останалите участници в четата на поета.

Вижте го и вие с прекрасните ни въздушни кадри от дрон в Калофер.