Лидери, образование, бизнес – възможна ли е мисията?

Как да открием лидерите у нас - в нацията, в бизнеса, в образованието. Как да работим със заложбите и дарбите в нашите деца, за да ги подготвим за бъдещето, което те трябва да сътворят. Адекватно ли е образованието за изискванията на бизнеса и каква е обратната връзка с икономиката. Как четвъртата индустриална революция ще освободи потенциала на индивида и неговата креативност.

Отговор на тези въпроси потърси провелата се международна конференция на тема "Образование и бизнес: Бъдещите лидери". Форумът се организира от национална телевизия Bulgaria ON AIR и бизнес канала Bloomberg TV Bulgaria, а в него участваха имена от бизнеса, образованието, предприемачи.

За да се появят истинските лидери е необходимо много труд и добро образование. Без него заложбите и талантите няма как да се разкрият. Втори много важен момент – за да бъде един лидер истински, той трябва да е икономически свободен човек, обясни Румен Радев, заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Според Роберто Патраси, откривател на таланти във ФК Милан до 2013 г., лидерът трябва да е харизматик, но и човек, който да може да вдъхновява, да води останалите, да създава метод за обучение, школа.

Лидерът трябва да вдъхва доверие. Пример в това отношение е Силвио Берлускони, смята италианецът.

"Той направи Милан не само голям футболен отбор, но и тим, който показва спектакъл, защото хората искат точно това", обясни Патраси. Футболът е отборна игра, но освен спорт през годините той вече се превърна в забавление. Хората вече не искат единствено играта, искат атракция, искат техника, искат победи.

Според него съотношението на качествата при лидера е 50 на 50. 50% е от раждането и 50 на сто e това, което личността работи, учи - изгражда себе си.

"Питаха ме кое е най-важното, за да може българският футбол отново да излезе във висините. Най-важно е да има начална точка, един и същи начин на мислене, един и същи начин на действие, една цел", обясни той.

Наред с това е нужна перфектна организация и стратегия. Според него успехът на нашите момчета в САЩ през 1994 г. основно се дължи на вярата в тях. "Държавата вярваше в Христо Стоичков, в отбора, във всички тях. Тогава всички ги подкрепиха – правителство, бизнес, народ", отбеляза италианецът.

Според Огнян Траянов, председател на Българска мрежа на Глобален договор на ООН, лидерът е визионер, поставя цел, води хората през целия път напред, проявява креативност.

Като абсолютно необходима черта на лидера е да може да накара последователите си да вдигнат самооценката си, да вдигнат летвата на своите очаквания и да постигнат нещо повече това, което те самите смятат, убеден е той.

Но на първо място лидерите печелят доверието. Второ основно качество е социалната интелигентност – способността да усетят ситуацията, умението да взаимодействат с хората си. Тоест да разбираш другите и да можеш да получиш съдействие от тях. Лидерът трябва да е съпричастен, да проявява емпатия.

Тази тема е поднесена по много интересен начин в книгата на Даниъл Голман "Новата социална интелигентност", обясни експертът. В нея на достъпен език се разказва как новите открития в неврологията доказват тези на психологията. Според неврологията самата форма на нашия мозък го прави контактен и общителен, а когато общуваме с някой от себеподобните си, ние винаги се включваме и в една интимна междумозъчна връзка. Всички взаимоотношения, в които влизаме, моделират, и то в много голяма степен, не само нашия житейски опит, но и биологията ни.

Според Траянов  будителите са истинските лидери, от които едно общество се нуждае. За него са много важни и така наречените неформални лидери, особено в бизнеса.

"Ако искаме да възпитаваме следващото бизнес поколение, трябва първо в тях да се вгледаме", смята Траянов.

Експертът е убеден, че основен момент при формирането на лидера е ролята на възпитанието, след него идва образованието, а след това отговорността на самия индивид да се самовъзпитава, надгражда и обучава.

Последните анализи за връзката между бизнес и образование сочат, че 65% от децата, които в момента учат от 1 до 4 клас, след време няма да работят по професии, които съществуват днес, обясни Траянов.

За съжаление, нашата образователна система не ги подготвя за това бъдеще, не им дава нови умения, не стимулира работата по групи, екипното начало, не дава възможност да се създават лидери, смята експертът.

Според него важното нещо в четвъртата индустриална революция е, че високите технологии ще доведат до една интелектуализация. Това от своя страна ще даде на много хора възможността да се съсредоточат върху творчеството и креативността, а не върху рутинната дейност.

По време на конференцията своята история и пътя на своето израстване разказа и 21-годишният Людмил Янчев, студент по информационни технологии в НБУ, основател на Българската стартъп компания "Мелиса клаймът", която е спечелила финансиране от 500 000 евро за свой хардуерен продукт.

Според него нашето основно образование е "безкрайно счупено". Неговата теза е, че лидерите се изграждат, а не се раждат такива.

"Светът се развива все по-бързо, а образователната система не знае какви умения да даде на учениците, за да станат успешни хора. А целта на образованието е да направи всички успешни", убеден е студентът.

При Людмил интересът към компютрите започва още в малките класове и благодарение на учителката му по информатика, която работи с учениците извън часовете, се ражда и интересът към програмирането. След това следва обучение в частна гимназия. "Това, което даваха най-вече, беше свобода", сподели той.

"Различното беше, че по всеки един предмет имаше екипна работа. Това е и типът на преподаване в Холандия - по-голямата част от предмета се преподава по такъв начин. Там се вижда всеки един от екипа. Всеки един от участниците може да се постави един път като изпълнител, друг път като лидер и да усети какво има пред себе си, да се види къде му е силата", обясни студентът.

"Свободата, която даваше това училище, беше едно от най-важните неща", убеден е той.

По думите му именно свободата – да избира какво да учи, в кои състезания да участва, на кои изпити да се явява, му е помогнала най-много в развитието му.

"Аз не вярвам, че образованието е единственото, което ми е помогнало да натрупам уменията си и да успея да създам компанията си", допълни той.

По думите на Александър Кръстев, PR експерт, преподавател комуникация в LinkedIn, лидерът на бъдещето трябва непрекъснато да развива уменията си. Изключително важно е да споделя с последователите си.

"Патентът, това да криеш тайните си, вече е в миналото и не е белег за лидерство", смята той. Много важно за бъдещите лидери е да могат да говорят на езика на младите - за данъци, за политика, за финанси, за социални умения.