В училище: 30% от петокласниците не разбират новия материал

Една трета от петокласниците у нас не са усвоили новата учебна програма по география. 42% от тях пък не са научили почти нищо за континента Африка - един от двата нови компонента (заедно с Антарктида), които през 2016/2017 учебна година бяха добавени към досегашната програма. Това показват резултатите от извънредната миниматура за учениците в пети клас, спусната изненадващо от просветното министерство броени дни преди края на учебната година.

От министерството наблягат на факта, че над 70% от тийнейджърите са постигнали резултати над поставения праг от 50%, а тълкуването на експертите е, че "макар и в различна степен, очакваните резултати от новата учебна програма по география и икономика са постигнати от учениците в 5-и клас".

През 2016/2017 започна реформата в средното образование, като първите, които започнаха да учат по новите учебни програми, бяха първолаците и петокласниците (тази година на ред бяха ученици от 2-и, 6-и и 8-и клас).

Специално по предмета география новото бе, че освен темите за Земята като планета, природата, обществото и стопанството на глобално и регионално ниво, към учебното съдържание се добавиха две нови учебници поради липсата на време за издаването им и учиха по старите, уточнява в. "Сега". Целта на изненадващото външно оценяване по география и икономика за учениците в 5-и клас бе да покаже до каква степен се справят с материала от новата програма, но на практика то онагледява и как децата са се справили с материала без учебници.

Външното оценяване по география бе проведено на 7 юни 2017 г. в 212 училища от всички области на страната. Участвали са 5761 ученици, или 9% от целия випуск. 50-минутният тест е бил от 25 въпроса, 7 от които - с кратък свободен отговор по модела на международните изследвания PISA, TIMSS и PIRLS.

Задачите са били разпределени в две по-широки субтеми - география на Африка и общо географско познание. По първата тема въпросите са били 10, а по втората - 15. 80% от задачите в теста са проверявали разбиране на учебния материал и приложението му, а останалите 20 на сто - възпроизвеждането на наученото.

От МОН твърдят, че по аналогия с практиката на международните изследвания не се предвижда задачите от теста да се оповестяват  публично. Все пак оттам предоставят примерна задача, свързана с географията на Африка.

Учениците е трябвало да посочат къде в континента има най-големи годишни валежи, а възможните отговори са били по крайбрежието на Средиземно море, в планините на Сахара, в Заирската котловина и по крайбрежието на пустинята Намиб. В друга задача петокласниците е трябвало да сметнат колко километра ще пропътуват по права линия между две африкански столици, ако разстоянието между тях на географската карта с М 1:20 000 000 е 10 см. Посочените възможности са били 200 000 километра, 20 000 км, 2000 км и 200 км.

Средният постигнат резултат от учениците е бил 15.6 точки от максимален бал 25. От МОН обясняват, че целта на външното оценяване по география е била да се види каква е постижимостта на усвояване на учебния материал от петокласниците като цяло, а не на отделния ученик. По тази причина не е предвидена скала за оценяване на постиженията на учениците с оценки от 2 до 6.

"Възприетият праг за интерпретиране постиженията на учениците  е 50% от учениците, участвали във външното оценяване по география и икономика, са се справили със субтест Африка. Това би трябвало да означава, че 42% от тях не са се справили и са получили под 12.5 точки и не са научили почти нищо за Африка. Малко по-висока е средната успеваемост на въпросите за общо геогафско познание - тук 64.86% от учениците са се справили с този субтест, т.е. 35% от тях не са се справили. учениците са се затруднили най-вече при обясняването на факторите и елементите на африканския климат, както и при групирането на държавите по географското им разположение, посочват от МОН.