Децата ли са основната жертва на пандемията?

Миналата седмица учителите от неформалното обединение "Учители за безопасно образование" написаха отворено писмо до всички отговорни институции с искане за преминаване на учениците от 5-и до 12-и клас към дистанционно обучение.

 

От петък това е факт в някои градове от страната, а от вчера вече и в други.

 

"Видяхме какво се случи есента след започване на присъствените учебни занятия. Седмици след това случаите започнаха да нарастват, до момента на обявяване на частичния локдаун, който даде много добри резултати. За съжаление условията в училище не са се подобрили по никакъв начин – няма вентилация, не може да се спазват добре мерките, говоря за дистанция, нищо че се носят маски, което неминуемо води до много голям брой заразени", коментира пред БНР Лилия Стоянова, учител във Варна и представител на неформалната група на "Учители за безопасно образование".

 

"Британският щам също дава отражение, защото той поразява младите хора и децата. Продължаваме да твърдим, че училището е един от най-големите фактори за разпространението на епидемията. Там се случва събиране на много хора на едно място при лоши условия и невъзможност за спазване на мерките."

 

На въпрос дали учениците са изкупителна жертва на пандемията Стоянова отговори:

 

"Няма начин да говорим за жертва в случая. Мисля, че жертвите, които дадохме само за последното денонощие, говорят достатъчно. Никой не обвинява децата, но е факт, има много проучвания, че училищата са най-големия двигател на пандемията."

 

"Изготвили сме доклад за последиците от преболедуване на коронавирус при деца. Това, което пише в доклада за мултисистемния възпалителен синдром, за дългия Covid при деца, е много по-страшно от ( възможните психологическите последствия - б.р. ) Децата не са защитени, дори напротив в новия, британския щам, боледуват много повече и по-често. Затова на първо място трябва да поставяме живота и здравето от там нататък е всичко останало."

 

Темата коментира и Надежда Цекулова, директор програма "Кампании и комуникации" в Български хелзинкски комитет, както и майка на три деца:

 

"За съжаление ние като общество упорито отказваме да влезем в смислен диалог относно мястото на децата в борбата с пандемията и ролята, която ние като възрастни играем затова те да имат по-добри шансове."

 

"Моето дете, което е в прогимназиален етап, през изминалите 55 седмици, това е година и три седмици, е било присъствено на училище точно седем седмици. Абсолютно всичко в тази държава е работило по-дълго."

 

"Имаме недостиг на болнични легла, прибрани деца по домовете и на този фон имаме – отворени заведения, молове. Напълно разбирам икономическата ситуация на хората, които работят в тези сектори, смятам, че държавата трябваше много отдавна да е взела мерки тези хора да бъдат адекватно подкрепени, за да може балансът на мерките да позволи различните социални групи да понесат относително балансирано удара на пандемията."

 

"За всеки човек, който отглежда деца на възраст под 16 г., защото над 16 вече са достатъчно големи и самостоятелни, вижда, че децата не са добре. Въпросът е в баланса на усилията, които обществото прави, за да осигури на децата максимално добри условия предвид ужасното положение, в което всички се намираме. Тук в България не полагаме никакви усилия да подкрепим децата, напротив те са първата и най-лесна жертва, която ние дадохме с готовност."