Нели Керемидчиева: Децата ни растат сега във времена на криза и война

Снимка: Личен архив

1 / 2

Събитието ще се проведе между 1 и 30-и април. Зад него стоят няколко организации - Образователна Общност - Варна, Академия за родители инициативата (не)Възможното образование. Като представител на последната организация Нели Керемидчиева споделя повече за събитието.

Разкажи повече за идеята и как се появи?

Събитието се роди от споделеното ни желание да подкрепяме родителите в България да развиват по-пълноценна връзка с децата си. Смятаме, че важността на тази връзка се увеличи през последните години на турбулентни и стресиращи събития за самите нас, възрастните, което неизменно се отрази и на общуването  с децата ни. Опознаването на уникалността, на това какво е нашето дете в действителност, като се постараем да го освободим от нашите очаквания и желания за него, е един от начините за достигане на друго ниво на общуване. Както Кристина Димова, един от нашите събеседници във Форума, го нарече "общуване душа с душа".

За кого са предназначени лекциите?

Те са основно предназначени за родители на деца на възраст 5-14 години, макар да предполагаме, че ще е полезно и за родители на по-малки деца, както и за учители и въобще хора, работещи с деца. Регистрираните ще получават постепенно през месеца достъп до 7 предварително записани интервюта  със специалисти, както и допълнителни материали за самостоятелна работа . В допълнение през 3 уикенда ще се проведат общо три работилници за практическо навлизане и преживяване на темите, за които вече се изисква заплащане.

До колко родителите са готови да опознаят детето си, според твоите наблюдения и може ли човек, непознаващ себе си, да има потребност да опознае малките?

Последната част от въпроса ти уцели едно „тайно“ послание, което разчитаме, че родителите сами ще разшифроват в процеса.  Мисля, че един от големите подаръци на родителството е именно, че в желанието си да сме по-добри родители, имаме възможност да опознаем по-добре самите себе си. И действително точно това се случва – мога да потвърдя от собствения си опит като родител, и от разговорите си с други родители. Последната ни тема е посветена всъщност на това. Емилия Илиева Крайнова говори в интервюто и ще демонстрира в работилницата на 30-и април, за това как стремежът да подкрепим децата ни подкрепя и нас самите в откриване на собствената ни уникалност.  Впечатлението ми също е, че всеки би отговорил положително на въпроса дали иска да опознае детето си. Но често просто не знаем КАК. Казват ни например да наблюдаваме, но какво да наблюдаваме, как да го правим – това е първата тема, на която е посветено интервюто с педагогическия консултант от Швеция Сюзан Акселсън.

Как подбрахте темите, които да са част от програмата на форума?

Зададохме си точно този въпрос – какво е нужно за нас самите като родители, за да разберем по-добре и на практика какво означава, че детето ни е уникално, какво е „съдържанието“ на тази дума. Така изникнаха наблюдението, знанието за темпераментите, разбирането на потребностите, теорията за „езиците на любовта“, за която малко се говори в България. След това потърсихме събеседници, които проявяват емпатично отношение към родителите – не подхождат с изисквания, обвинения или заплахи, а с разбиране, че всеки от нас е ангажиран и не винаги успява да изпълни собствените си цели в родителството. Друго важно за нас беше събеседниците да говорят от собствен опит и заедно с това достатъчно разбираемо за непрофесионалисти. Впрочем някои от темите, които бяхме замислили, отпаднаха, защото не намерихме такива събеседници за тях. Други се промениха според гледната точка на избраните от нас специалисти.

До каква степен образователната система съдейства и до каква пречи децата да следват своите потребности?

Макар че две от организациите се занимаваме предимно с образование, в този форум решихме да го оставим по-скоро настрани. От една страна смятам за безспорно, че образователната система, далеч не само в България, не е създадена, за да отговаря на индивидуалните потребности. Просто няма такъв дизайн и такава цел. В целия свят образованието е „гореща тема“ през последните години, именно в търсене на промени в това отношение. Оставаме убедени обаче, че най-важни са отношенията в семейството – когато родителят цени детето си такова, каквото е, той ще търси начини как неговата уникалност да има възможност да се проявява. Говорим за родителски ангажимент, който изисква внимание и време. А за да ги дадем, трябва да сме го възприели като приоритет. Което, разбира се, не казваме, че е задължително.

Има и чуждестранни лектори. Как те гледат на образователната система у нас?

Не сме обсъждали с тях такова нещо, те нямат такива наблюдения. Сюзан Акселсън например споделя, включително в промо видеото, което публикувахме наскоро, че образователната система не е настроена да отговаря на специфичните особености на децата. Макар да има големи различия между държавите, фундаментът на образователните системи е един и същ по целия свят (с много малко изключения).

Можем ли лесно като родители да прекършим търсенията на детето и има ли възраст, според теб, която е особено важна за те да усетят собствените си търсения, които не са родителски амбиции?

Зависи от детето. Има деца, които много трудно се "дават" и могат да се превърнат в истински учители за родителите си. Някои от изтъкнатите автори и мислители в тази сфера са достигнали до личностна трансформация и до ново ниво на собственото си развитие именно благодарение на „непослушните“ си деца. Така че, ако имаме такова дете, това е чудесна възможност за нас самите! Казвам го с цялото разбиране за това колко е трудна такава ситуация. Но като цяло започва от много ранна, още бебешка възраст. По този въпрос Маги Благоева обяснява много хубаво за сблъсъка между две наши основни потребности – от една страна потребността да принадлежим, да ни харесват хората около нас (основно родителите ни, докато сме съвсем малки), което се равнява буквално на нуждата ни от сигурност, за да оцелеем. От друга страна е потребността ни да сме автентични, да проявяваме себе си. Тъй като те много често се сблъскват още в съвсем ранна възраст, почти в 100% от случаите детето избира сигурността и така малко по малко губи връзката със себе си. Ние решихме да адресираме Форума към родители на по-големи деца и да обсъдим какво можем да променим в отношението си, дори след 5-годишна възраст, ако вече сме пропуснали да го направим в по-ранните години.

Доколко е смислено да се прави такъв форум във време на война?

Подготвяме Форума от над шест месеца и през цялото време си казвахме, че именно в този вече 2-годишен период на масова тревожност и драматични новини, е важно да си говорим за връзката с децата ни. Защото те растат сега. Тяхното порастване и развитие не може да чака да свърши пандемията или каквото друго актуално и важно събитие се случва.  И нашата подкрепа към тях в този период е ключова, дори още повече при такава външна среда. От почти месец вече тази обстановка се нагнети още повече с войната в Украйна. Съвсем естествено е фокусът ни да е другаде в момента. И отново си казахме – да, но децата растат сега и има смисъл ние да сме подкрепа за родителите.