Без домашно и бележник: Как ИИ променя образованието?

Като професор в колеж получавам много въпроси относно домашните - и напоследък почти всички бяха за това как изкуственият интелект ще ги промени. В края на краищата, ако изкуственият интелект може да издържи много медицински, адвокатски и икономически изпити, тогава те със сигурност могат да се справят с домашните в гимназията или колежа.

Домашната работа отдавна е основна част от академичния опит. Как ще се развие, когато повече студенти овладеят възможностите на (бързо подобряващи се) AI системи? Или, за да задам малко по-остро въпроса: Как се очаква от мен да разбера дали оценявам ученик или AI?

Предстоят големи промени, но те ще настъпят бавно. Практиките в класната стая, за добро или лошо, са сред най-бавно променящите се човешки институции. Голяма част от начините на преподаване не са се променили много от хиляди години, дори ако съвременните тебешир и електронна дъска са по-добри от древните си предшественици.

Основното е, че оценките ще започнат да означават нещо различно. Традиционно, поне на теория, оценките са мярка за това колко добре ученикът разбира материала. Ако получат А по история на САЩ, вероятно биха могли да идентифицират много от основателите на страната. В бъдеще А ще означава вид добросъвестност: това ще означава, че най-малкото са прилагали своя AI последователно към разглежданите въпроси. Дали това се счита за „измама“ или „разрешено“ ще зависи от политиките на съответната образователна институция, но анти-AI софтуерът не е надежден и анти-AI правилата не могат да бъдат наложени много лесно.

„Постоянно използва своя AI“ може да звучи невпечатляващо като сертификат за умения. Но познавам много студенти през годините, които не отговарят дори на този стандарт. Те може да пропуснат да предадат домашното или да не следят крайните срокове. Те могат или не могат да знаят съответния материал - често не го знаят - и изобщо не ми е ясно, че сегашната AI технология автоматично ще им позволи да получат добри оценки.

С други думи, една академична система, използваща и разрешаваща напълно AI, поне все още тества нещо, дори и това нещо да е много по-малко славно от това, на което може би сме се надявали. С течение на времето оценките ще започнат да показват не толкова знания по материала, колкото способността на ученика да бъде организиран и подготвен.

За да бъде ясно, това са добри навици, които трябва да се култивират - и имайте предвид, че тази нова система няма да бъде толкова различна от статуквото. Учениците си сътрудничат при домашните, откакто съществуват домашните, включително с родителите си, независимо дали им е било разрешено или не. AI улеснява и ускорява този процес на сътрудничество. Никога не е имало напълно честни оценки, дори и в „добрите стари времена“.

Все пак може да продължи да има нужда или желание да се провери познаването на действителния материал. Това ще трябва да стане присъствено. Може би ще има упражнения, които да се изпълняват в класната стая, както отбеляза моят колега от Bloomberg Opinion Ейдриън Уулридж, или устни изпити в стил Оксбридж.

Тези корекции най-вероятно ще се извършват в области, където резултатите имат пряко и измеримо значение, като физическото инженерство. Те може би са по-малко вероятни в хуманитарните науки, където студент, който използва AI, за да фалшифицира знания, вероятно няма да стигне много далеч.

Друг вид корекция ще включва възложени проекти, които ще бъдат създадени от ученика и AI, работещи в тандем. Преподавах курс на студенти по право миналата пролет и едно от изискванията беше те да си сътрудничат с AI върху изследователска статия - прозрачно, разбира се, и с обяснение как се използва AI. Средно студентите, които са се научили как да работят с AI, са написали по-добри доклади. Този вид умение за сътрудничество ще става все по-решаващо и домашните ще се развиват, за да възнаградят тази реалност. В този контекст използването на AI за „измама“ вече не е проблем.

От друга страна, съвместните проекти с AI обикновено са по-малко предсказуеми и по този начин по-трудни за оценяване от инструкторите. Това изглежда като малка цена за обучение на учениците на това изключително важно умение.

Няма съмнение, че AI ще промени естеството не само на домашните, но и на начина на преподаване. Професор, който може да рецитира много информация, може вече да не изглежда толкова впечатляващ: Защо да плащате за това, което AI може да достави по-евтино? Вместо това фокусът ще се измести към това, което само хората (засега) могат да осигурят: вдъхновение, харизма, наставничество. Това също би било промяна към по-добро.

Анализът на Тайлър Коуен е на сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Коуен е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е професор по икономика в университета "Джордж Мейсън" и пише за блога Marginal Revolution.