Цоков: С отпадането на таксите ще се разшири достъпът до висше образование

Отпадането на таксите за студентите в държавна поръчка в държавните висши училища е една възможност и мярка, за да се разшири достъпът до качествено висше образование на младите хора в България. Според доклад за образованието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за образованието в България около 17 процента от младите хора у нас от 18 до 25 години нито работят, нито учат, нито участват в някаква форма на квалификация. Това каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков в отговор на актуални въпроси, зададени му от народни представители на днешното заседание на Комисията по образованието и науката в Народното събрание.

Предложението за промени в Закона за висшето образование (ЗВО) е за отпадане на таксите на студентите за държавна поръчка във висшите държавни училища, като остават другите форми, свързани с платеното обучение, за студентите, които допълнително се приемат извън тази държавна поръчка, обясни министър Цоков. "Много важно е, че се гарантира, че ще бъдат осигурени през 2024 г. 150 милиона лева, които ще бъдат насочени като трансфер към висшите училища, за да се покрие това освобождаване от таксите за обучение чрез допълнителен трансфер - както за втория семестър на настоящата учебна година, така и за първия семестър през новата академична учебна година 2024/2025", обясни образователният министър.

Той отбеляза, че предложението за отпадане на таксите за студентите по държавна поръчка е свързано с промяна в Закона за висшето образование и бе анонсирано от Министерския съвет, защото Министерството на образованието и науката (МОН) не може да предложи такава много важна мярка, която е свързана и с допълнително финансиране в момента.

Анализът, който е залегнал и в мотивите за предложените промени, е свързан с това, че трябва да се имат предвид няколко основни момента в системата за развитието на висшето образование и с изработването на националните политики, каза министър Галин Цоков. Той съобщи, че у нас специалистите с висше образование до 34-годишна възраст са 33 процента, а в страните от Европейския съюз този процент вече е около 45 на сто.

През миналата година излезе и много важен доклад за образованието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в който се посочва, че в другите страни членки на ОИСР хората с висше образование са около 50 процента от 18- до 65-годишна възраст, а в България са около 30 процента.

У нас имаме и демографски проблем и всяка следваща година ще намаляват зрелостниците от средните училища и това ще се отрази върху приема на студентите, включително и в държавната поръчка в университетите. Третата и най-важна причина е свързана с данните от Рейтинговата система на висшите училища у нас. Според тях само за около седем-осем години делът на младежите - пет години след завършване на висше образование в България, които се осигуряват у нас, се е повишил на около 86 процента от около 73 процента. Това означава, че младите хора, които завършват висше образование в България - в бакалавърска или в магистърска степен, остават в много по-голяма степен в страната в сравнение с предходните години и продължават да работят, да се осигуряват у нас и не емигрират, заяви образователният министър, цитиран от БТА.

Данните от рейтинговата система показват също, че за 2023 г. средната работна заплата на младите хора с висше образование е 2200 лева, каза министър Цоков. Той добави, че има много по-благоприятна икономическа среда в България, за да може завършилите висше образование да останат в страната.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.