Изход от политическата криза: Висока активност или нова партия

Висока избирателна активност или нова политическа сила са сред възможните варианти, с които може да бъде спряна серията от неуспешни мандати за съставяне на правителство, коментираха пред БТА политолозите Иван Начев и Борис Попиванов.

При висока избирателна активност политическо представителство в Народното събрание ще получат само партии със значително влияние в обществото, посочи Иван Начев. Според него към момента не изглежда вероятно една партия да получи мнозинство, което да ѝ гарантира съставяне на самостоятелно правителство.

„От 2001 година насам тенденцията в българския парламент е да се излъчват коалиционни правителства, като той става все по-раздробен и раздробен, което означава, че или трябва да има широка коалиция, или най-големите партии да се разберат да управляват заедно, както в предишното Народно събрание. Тази тенденция е съпътствана и с друга особеност - във всеки нов парламент влиза по една абсолютно нова за политическия ни живот политическа партия“, коментира Начев.

Според Начев ниската избирателна активност позволява всеки политически авантюрист да получи и представителство в Народното събрание.

Изходът от ситуацията може да бъде само политически, смята Борис Попиванов. Или да се стигне до такова разпределение на партиите в парламента, при което основните формации да решат, че съотношението между тях позволява да управляват взаимноизгодно, а не едната да се чувства заложник на другата. Или да се появи нова политическа сила, която с голям резултат "да отвее" другите и да направи правителство, обясни той.

По думите на Попиванов целият политически дебат се измества към служебните кабинети, а не към редовните. Никога не е имало толкова голям спор върху това кои ще участват в следващия служебен кабинет. Партиите като че ли смятат, че много по-изгодно ще им бъде да си осигурят същите позиции, но неофициално в служебния кабинет чрез свои министри. Това е изключително порочно, защото убива доверието в основния механизъм на демокрацията – изборите, коментира Попиванов.

Рано или късно ще се появи нова голяма партия, политиката не търпи вакуум, смята Борис Попиванов.

Партиите имат нужда от промяна

Трябва да се промени политическата култура на партиите, смята Иван Начев. „Те трябва да подходят с отговорност към интересите на българското общество и да си дадат сметка, че политическото противопоставяне след изборите не води към резултати. Основната задача на народните представители е да създават закони в полза на обществото и да изберат правителство, което да решава проблемите на обществото“, обясни Начев. Ако следващият парламент отново бъде раздробен, както изглежда към момента, само промяна в поведението на лидерите на партиите може да доведе до успешен резултат, добави той.

Промяната в политическата култура означава не само партиите да си дадат сметка за своята отговорност, но и за своето поведение, отбеляза Иван Начев. Трябва да се наблегне на политическото образование вътре в партиите, както и на отговорността при реденето на листите, за да може в Народното събрание да попадат отговорни хора, обясни Начев. Трябва да се търси консенсус и компромис. Това означава, че за да има правителство, първият носител на мандата носи отговорност така да проведе преговорите, че да може всички участници да направят компромиси, да отстъпят от някои свои искания в името на съставяне на правителство, посочи политологът.

Партиите мислят само за това техните избиратели дали ще приемат дадена коалиция, вместо да мислят, че ако се състави правителство, което има малко по-дългосрочен хоризонт, създаде някаква програма – това рано или късно ще им се отплати, коментира Борис Попиванов. Много повече избиратели, които не са ги подкрепили сега, в бъдеще ще застанат зад тях, защото ще видят, че за да има бъдеще една държава, трябва да има четиригодишни хоризонти напред, смята той.

Има ли нужда от промяна на избирателната система

Има възможности, разбира се, за улесняване на съставянето на ново правителство, отбеляза Попиванов. Някои от тях вече бяха подсказани публично – създаването на изкуствени бонуси за първата политическа сила, както е в Гърция, да получава определен брой депутати бонус. Според него обаче голяма част от партиите няма да приемат подобни промени.

Промяна в избирателната система няма да реши проблема с невъзможността да се изпълняват мандатите, а ще го задълбочи, смята Иван Начев.

Процедурата с трите мандата е една изключително добре замислена и съответстваща на световната конституционна практика, посочи Борис Попиванов. Първите два мандата са на първите две основни сили, които винаги имат най-голям шанс да съберат около себе си мнозинство, а третият е кризисен, който дава възможност да се търсят различни опции, които да обедният партии около този последен шанс, обясни той.

Това работеше повече от 30 години, но сега спря, защото основните политически сили така и не могат да намерят взаимноизгоден вариант, в който да управляват съвместно, без да се чувстват, че едните управляват на гърба на другите, каза Попиванов.

Винаги служебният кабинет е бил нещо извънредно, когато има нови избори, партиите са се чувствали длъжни да търсят вариант за ново правителство – това е било нормалното. Понеже служебните кабинети са се превърнали в новото нормално намалява и този стремеж да се търси такъв вариант, смята Попиванов.

Седми парламентарни избори за три години

За последните три години България има два пъти редовно правителство, но нито едно от тях не изкара пълен мандат.

На 10 декември 2021 г. съпредседателите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев подписват коалиционното споразумение с всяка една от останалите три формации в коалицията –„Демократична България“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“.  Документът - Споразумение за съвместно управление на България в периода 2021 - 2025 г. На 22 юни 2022 г. Народното събрание гласува вот на недоверие към правителството на Кирил Петков. Мандатът на правителството на Кирил Петков е от 13 декември 2021 до 2 август 2022 г.

На 5 юни 2023 г. Николай Денков връща на президента изпълнен мандат със структура и персонален състав на кабинет, а в него вицепремиер и външен министър е Мария Габриел, която според предварителна уговорка между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ за т. нар. „ротация“, след 9 месеца трябваше да смени Николай Денков на министър-председателския пост. На 5 март 2024 г. премиерът Николай Денков подава оставка на правителството, а ден по-късно тя е гласувана с единодушие от Народното събрание. Това е и първата стъпка в замислената „ротация“. Мандатът на правителството на Николай Денков е от 6 юни 2023 г. до 9 април 2024 г.