Босна след изборите: Додик запазва властта, Западът отстъпва, а Русия чака своя шанс

Националистите излязоха победители на изборите в Босна и Херцеговина (БиХ), проведени на 4 октомври. Съюзници на Милорад Додик – фактическия лидер на босненско-сръбската съставна част на страната – постигнаха убедителна победа в Република Сръбска, въпреки че на самия Додик беше забранено да заема държавен пост. Същевременно националистическите бошняшки и хърватски партии доминираха в другата политическа единица на страната – Федерация Босна и Херцеговина. Тези избори не предложиха никакви реални признаци за промяна в балканската държава, която отдавна е възпрепятствана от слаби институции, корупция и дълбоко разделени етнически групи. Макар сложната демографска картина и история на БиХ да налагат някаква форма на децентрализирано споделяне на властта, политическата система се превърна и в инструмент за интереси, които печелят от продължаващата дисфункция – включително такива с нарастващи връзки с най-близкото обкръжение на президента Доналд Тръмп, пише за RS Джорджо Кафиеро, главен изпълнителен директор и основател на Gulf State Analytics – консултантска компания за геополитически риск със седалище във Вашингтон.

Властта на Додик устоява на натиска срещу него

Тази дисфункция се проявява в специфичен международен контекст. Натискът на САЩ върху Додик отслабна, след като администрацията на Тръмп премахна санкциите, наложени от администрациите на Байдън и Обама. Русия продължава да поддържа тесни връзки с Република Сръбска, а Брюксел среща трудности при използването на перспективата за членство в Европейския съюз като стимул за реформи. Резултатът е разпадащ се политически ред на фона на все по-несигурна международна обстановка. Изборите също така подчертаха трайното влияние на Додик. Въпреки че му беше забранено да се кандидатира, неговият Съюз на независимите социалдемократи постигна убедителна победа. Лейла Бичакчич, изпълнителен директор на Центъра за разследваща журналистика, обясни, че Додик е излязъл от периода на американски санкции политически по-силен отпреди, демонстрирайки способността си да поддържа отношения със САЩ, Русия, Израел и националистически движения в други части на Европа. Поради това възходът на Додик илюстрира до каква степен политическата власт в БиХ може да се съсредоточава извън институциите, чрез които тя трябва официално да се упражнява. Тази неформална власт съвпадна с фундаментална промяна в отношенията на Додик с Вашингтон, включително решението на Тръмп да отмени санкциите срещу Додик и неговите съюзници – мерки, които САЩ бяха наложили по-рано в отговор на сепаратистките му амбиции и обвиненията в корупция. Деян Сайинович, босненски журналист от Република Сръбска, тълкува новите отношения като пример за по-прагматична, ориентирана към конкретни сделки американска външна политика. Всъщност разходите на Република Сръбска за лобисти и представители, свързани с Тръмп – сума, надхвърляща 4 милиона долара от началото на 2025 г. насам – изглежда са изиграли важна роля в усилията на лидера на босненските сърби да спечели подкрепата на Белия дом.

"Става въпрос за принцип на взаимност (quid pro quo)", заяви той пред RS, като изтъкна, че Вашингтон изглежда готов да подкрепи Додик политически, стига той да може да съдейства за напредъка на стратегическите и търговските интереси на САЩ в Западните Балкани. Точните условия на евентуална договореност между администрацията на Тръмп и Додик остават неясни, макар че в центъра ѝ стои спорна енергийна сделка.

Сделката е свързана с предложения газопровод „Южна междусистемна връзка“ (Southern Interconnection), който би свързал Босна и Херцеговина с газовата мрежа на Хърватия и терминала за втечнен природен газ (LNG) на остров Крък, позволявайки на страната да намали зависимостта си от руски газ. Проектът е спорен, тъй като според босненското законодателство компанията AAFS Infrastructure and Energy (наскоро създадено дружество със седалище в Уайоминг, представлявано от съюзници на Тръмп като Джеси Бинал и Джо Флин) е определена за водещ инвеститор и оператор без провеждане на конкурс или търг. Критиците изразяват опасения относно прозрачността и липсата на съответен професионален опит у AAFS. Двама от политическите съветници на Тръмп – Джеймс Блеър и Крис Ласивита – посетиха Република Сръбска, за да консултират правителството на съответния босненско-сръбски субект малко преди изборите този месец. И двамата получиха стотици хиляди долари чрез адвокатска кантора във Вашингтон, наета от правителството на Република Сръбска за популяризиране на Додик и партията му Съюз на независимите социалдемократи. След като новината за пътуването им до Република Сръбска предизвика полемика, Тръмп обеща да прекрати сътрудничеството си с Блеър и Ласивита като консултанти, ако политическата им дейност на Балканите влезе в конфликт с интересите на Белия дом. Тези избори допълнително разкриха ограниченията на политическата система в Босна и Херцеговина, чиито корени са в Дейтънското споразумение от 1995 г. Споразумението сложи край на войната в страната, като създаде сложна система за споделяне на властта между бошняци, сърби и хървати. Но 31 години по-късно тази архитектура се е превърнала в източник на политическа парализа, макар и да е предотвратила повторното изпадане на страната във война. За ЕС резултатът е тест за това дали разширяването все още може да бъде двигател на политическите реформи. Въпреки че през 2022 г. БиХ получи статут на страна кандидатка, а през 2024 г. – одобрение за започване на преговори за присъединяване, процесът е в застой поради неизпълнени реформи, включително в сферата на съдебния надзор и борбата с корупцията. Темата за ЕС отстъпи на заден план в политическия дебат, изместена от опасенията за нов конфликт. Според Бичакчич по-дълбокият проблем е липсата на интерес у политическите елити към реформите за върховенство на закона, укрепването на институциите и гарантирането на правата – все изисквания за интеграцията в ЕС. Ако членството вече не предлага реален стимул за промяна, ЕС рискува да запази влиянието си само на хартия.

Намесата на Русия

Функционалните проблеми в БиХ създават възможност за Русия, която отдавна поддържа тесни връзки с Република Сръбска. Руският президент Владимир Путин е близък съюзник на Додик, който отхвърля западните санкции срещу Русия и определя руския президент като „един от най-миролюбивите лидери на нашето време“. От началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. Додик се е срещал с Путин 11 пъти, като последното му посещение в Москва е било броени дни преди гласуването на 4 октомври. Руското влияние произтича от провалите на Запада.  Въпреки това ролята на Москва в Босна и Херцеговина не бива да се надценява. Игор Новакович, старши сътрудник в Центъра за международни въпроси и въпроси на сигурността (ISAC Fund), смята, че Русия е твърде ангажирана с конфликта в Украйна, за да постигне значими резултати в Босна и Херцеговина. Според него на Москва липсва каквато и да е реална стратегия за Западните Балкани. В крайна сметка изборите подчертават ерозията на международния консенсус, който е в основата на крехкия ред в Босна след 1995 г. Както отбелязва Сайинович, Босна и Херцеговина (БиХ) е функционирала най-добре, когато основните външни сили са били съгласни относно посоката на развитие на страната, и е изпитвала трудности, когато този консенсус се е разпадал. Днес разделенията в рамките на Европа, както и между Вашингтон и Брюксел, създават вакуум, който дава на политическите субекти в БиХ по-голяма свобода да прокарват собствените си интереси. Това не означава, че БиХ неизбежно се насочва към нова война. Но дава сериозни поводи за безпокойство. Същевременно изборите не бива да се тълкуват като присъда, сочеща към задълбочаване на етническото разделение. Избирателната активност спадна с осем пункта спрямо 2022 г., докато икономическите проблеми, емиграцията и политическият застой остават належащи въпроси; освен това много избиратели изглеждат все по-разочаровани от система, която насърчава етническото съперничество, вместо ефективното управление или икономическите възможности. Така Босна остава със същите познати политически сили, но в по-нестабилна международна среда, белязана от продължаващото влияние на Додик, отслабеното влияние на Запада и потенциала на Русия да се възползва от тези разделения. Дали БиХ ще успее да излезе от този цикъл, ще зависи от това дали политическите лидери ще намерят нов вътрешен компромис и дали Съединените щати и Европа ще успеят отново да постигнат съгласие относно целите на този компромис.