Горанов буйствал зад решетките, роднини искат разследване

Тече паралелно разследване за смъртта на Горан Горанов, който бе открит мъртъв зад решетките. След направената аутопсия стана ясно, че непосредствена причина за смъртта е остра сърдечна недостатъчност. Все още не са готови кръвните и хистологичните проби, които ще внесат допълнителна яснота.

Шокирани от внезапната смърт на Горанов, близките му първоначално се заканиха да искат реаутопсия в София, но след това склониха само за допълнителна кръвна проба, която да бъде дадена в независима лаборатория.

Отделно прокуратурата разпореди да се вземе резервна проба, която да се използва само ако се наложи да се правят още експертизи в хода на разследването.

“Прегледани са видеозаписите, разпитани са затворници. Целта е да установим дали има виновни длъжностни лица”, каза директорът на затвора Бранимир Мангъров, цитиран от "24 часа".

Роднини на Горанов не вярват, че той е издъхнал от естествена смърт. Те допускат две възможни версии - или да е погълнал наркотик или други медикаменти, дадени му от служител на затвора, или инфарктът да е вследствие на сериозен инцидент с парното в килията.

Адвокатът на семейството Захари Кирилов заяви, че ръцете и гърбът на мъртвия затворник буквално били попарени. Това юристът отдавал на инцидент с парното, при който се е спукала тръба в килията на Горан и е избила пара под високо налягане.

“Синът ми е крещял, викал е за помощ, но никой не му е обърнал внимание. Умрял е в адски мъки. Има свидетели - други затворници са чули виковете му”, твърди майката Саша Горанова. Жената е съсипана от мъка, че не е могла да опази сина си.

“Горан бе олимпийска надежда, имаше 20 медала, дипломи. На което и състезание по борба да отидеше, печелеше злато. Беше най-добрият, но изпратиха друг на олимпиадата в Гърция. Това го разочарова и стана причината да се откаже от спорта. Държавата го уби! Отиде си момчето ми, а институциите нищо не направиха”, съжалява майка му. Тя е убедена, че през последните няколко месеца синът ѝ е бил оставен на произвола на съдбата, изолиран в бургаския затвор.

“Бил е в карцер без легло, 5 месеца не е бил извеждан навън, а последните дни не са му давали храна”, казва почернената майка.

От ръководството на бургаския затвор обаче категорично опровергават тези твърдения.

“Всеки от обитателите на затвора има право на поне 1 час навън, а в нашия осигуряваме 2 часа. Право на всеки затворник е да се възползва или не от тази възможност”, заяви Мангъров.

Затворническият шеф заяви, че Горанов не е бил пращан в карцер. Заради честите пристъпи на ярост затворникът е бил в самостоятелна килия в зоната за повишена сигурност.

Бившият шампион по борба е излежавал 6 присъди, повечето за хулиганство. Три от присъдите му са били заради буйства в ареста, останалите - за нарушаване на обществения ред и засягане на телесната неприкосновеност на гражданите.

Сред най-колоритните му деяния са грабеж в компютърен клуб, при който Горанов първо нахлу и насочи газов пистолет към посетителите, а след това си сложи маска на лицето, както и кражбата на цветя от католическата църква, последвана от побой над свещеника, дръзнал да му направи забележка.

Най-странна бе акцията на Горан по улиците на бургаския кв. “Възраждане” да поставя дървени кръстове, облепени с черно тиксо, гарнирани с пера на умрели птици.

Последно Горан излежаваше присъда от 2 г. и 6 месеца за нападение над надзирател от бургаския затвор. Инцидентът стана на 10 март м.г., когато Горанов нанесъл юмрук в лицето на служителя Диян С. Нападнал и главния надзирател на затвора Димитър Ч. Инцидентът, станал когато двамата служители влезли в килията на Горанов, за да оставят вещи от майка му.

След този инцидент Горан бе пратен за лечение в болницата в Ловеч. Там според осведомени нападнал и служител на болницата.

След няколкомесечен престой в Ловеч Горан бе върнат в Бургас, а на 8 февруари се споразумя с прокуратурата и се съгласи да изтърпи ефективно наказание от 2 г. и 6 месеца заради юмрука в лицето на надзирател.

На едно от делата за мерките му бившият спортист и бивш охранител заяви: “Лечението в затвора в Ловеч не ми помогна,

чувам гласове и получавам халюцинации. Искам да се прибера вкъщи и да се лекувам.”

Магистрати обаче не го пуснаха с мотив, че той е опасен за обществото.

Заради непрекъснатите си изцепки през 2015 г. някогашната олимпийска надежда се озова в психатрията във Варна за експертиза.

“След 1 месец не можех да го позная, беше отслабнал с 20 кг, имаше рани по цялото тяло”, разказа майка му Саша Горанова. Според една от диагнозите бившият спортист страдал от личностно разстройство.

Родителите на Горан - пенсионирани инженер-химици от нефтозавода, са категорични, че синът им е бил здрав, но силните лекарства, с които го тъпчели в психиатриите, го сринали.

Състоянието на Горан видимо се влошило през последните месеци и той почти непрекъснато изпадал в кризи, казват източници от затвора.