Столичната полиция издирва 47-годишна жена

Bravo pesho отговор Сигнализирай

Приятелите ми са много възпитани, мили и доброжелателни хора. Ето защо винаги ме успокояват с думите: "Пешо, срещали сме и по-големи *** от теб". Но аз зная, че ме лъжат, само и само за да се радвам.А иначе съм сигурен, че най-големият *** съм аз.Преди време се ожених за Димитричка Тинчева Гинчева. Към приключване на дълготрайното ми и щастливо ергенство ме подтикна и леля от Свищов. Доста възрастна, но за сметка на това глуха. В най-невероятни часове на денонощието ми се обаждаше по телефона, за да ми съобщи: "Петърчо, всички *** се изпожениха, само ти - не!" И когато казвах, че ще го направя, за да докажа, че не ме е страх от катаклизми, тя ми отговаряше: "Ама той лани почина, горкият"...Димитричка не бе толкова счетоводителка, колкото гърчава, плешивичка и с мустаци. Запознахме се на опашка за кисело зеле пред "Плод-зеленчук". Тя ме гледа минутка и изпадна в откровение: "Може би имам просташки вкус, но вие ми харесвате!".По-вълнуващо любовно обяснение не бях получавал.Избрах си Димитричка, за да съм сигурен, че никога няма да ми изневери. Е, казах си, то пък иначе кой ли е съвършен - аз например съм с клепнали уши, тапицер и от Павликени. Като гушках Димитричка, имах чувството, че гушкам Владимир Илич Ленин. Веднъж толкова се увлякох в гушкането, че и до междуполов контакт съм стигнал. Може би по линия на крайно нуждаещите се. Бракосъчетахме се в ресторант "На Дафинка прашките" заради по-умерените цени на куверта. E, ракията май бе предназначена за отпушване на мивки. Разбрах го по това, че някакъв братовчед от другия род попита бармана някой жив пил ли е някога от тази ракия, след което се свлече безмълвен под една маса и се опита да се завие с мокета на пода. А шишчетата бяха от нанизани трътки, но пък хлябът не бе кът. После, след ресторанта, имахме и брачна нощ. Приятели ми казаха, че била задължителна. Тогава се сащисах за първи път, защото си легнах, а Димитричка свали за минутка всичките си дрехи, безучастна, като че ли ще влиза в банята. После с ламаринен глас отсече : "Е, сега ако ми кажеш, че те боли глава, махам ти я с кухненския нож, та да не те боли никога повече!" Отчетох ласката й като нехарактерна и някаква счетоводителска, специфична.Нямах много време за отговор и разсъждения позитивни, защото моята, да я наречем съпруга, се стовари върху мен и пожела да си имаме момченце.Скоро след това и гарсониерка си купихме, възоснова на задължителния според съпругата ми принцип: "Придобита по време на брак".Момченцето ни се роди след шест месеца и при посещение в родилното на моя въпрос - защо толкова рано, моята мила ми отговори, че медицината вече е напреднала и някои процеси ги приключва по-бързо. После Димитричка ми доказа, че новороденото прилича на мен - и то, и аз сме нямали косъм по главата си. Бе права. Когато изписаха щастливата майка, все пак и аз я посрещнах, разкъсван от смесени чувства, бурни емоции и задълбочени съмнения...Месец по-късно, когато една вечер изкъпахме Тодорчо, сина ни, Димитричка с хладен глас ми обяви:- Пешо, аз май ще се задомявам с предишната си любов Грудимир, защото разбрах, че все още го обичам пламенно. Той е кранист, интелигентен човек, закле ми се, че вече ми го има уважението и поради тази причина няма да пие всяка вечер по литър мастика. На теб ти оставям свободата да напуснеш. Свобода, в смисъл да се изнесеш още утре някъде на свободен наем. Няма да се отчайваш. Все още влизаш в работа, някоя може и да те вземе, макар и по невнимание. Пък и ти вече не си оня ***, когото взех за съпруг. Покрай мен с времето се разхубави.От вълнуващите слова на Димитричка аз изтървах коритото, в което къпахме Тодорчо, и водата волно оплиска хола.... Усетих главата си празна като портмоне на безработен от Видинско...В съдебната зала при развода се появи някаква Гуна. За година и нещо брак не я бяхме виждали никога. Та тя бе свидетелка, защитаваща каузата на жена ми. Изтъкнала като мой минус болезнената ревност от моя страна и подчертала, че аз съм си виновен, дето съм си избрал чаровница, която хиляди мъже ще пожелаят.Още на другия ден се присламчих към Коце - арматурист и парясник, но иначе солист в тамбурашкия оркестър към кварталното читалище. Та същия този Коце се бе самонастанил в пет квадрата мазе на семейство, прибиращо реколта от маслини в южна съседка.Разказах на моя авер одисеята си, та дори и той се разчуства и бе на границата на разплакването. Извади отнякъде стар кашон, смачка го, постла ми го до себе си и величествено ми хвърли няколко пердета на едри циклами, с които да се завивам.- Изстрадал си, та заслужаваш някои луксове! - жалостиво ми каза накрая Коце и ме погали нежно по главата. След което се разбра, че наемът ми ще бъде скромен - литър гроздова на три дни... Сега през по-голяма част от деня обикалям улиците и ми е много хубаво, когато срещна някой приятел и чуя от него вълшебните думи: "Пешо, не се притеснявай, има по-големи *** от теб!"Е, чувам тези мили слова и ми става драго.Нали и аз имам право на някои малки човешки радости... отговор Сигнализирай

*** ПРЕЗИДЕНТ !!! :))) отговор Сигнализирай

Не знаех,че толкова АНГЕЛИ се разхождат из България!Хайде да й помогнат малко на Родината ни! отговор Сигнализирай

Горката жена! Явно не са я посещавали често, за да я няма цели две седмици и едва сега да я обявят за изчезнала. Дано не са я "изчезнали" заради някоя панелка! отговор Сигнализирай