Последният Икарус: От спирка "Младост" към музея

"Икарусът ли? Младостта ми мина в него", казва с крива усмивка 40-годишната Светла докато пристъпва от крак на крак под прехвърчащия дъжд във Враждебна. Чака рейса, номер 78, на спирката. Чула е и тя, че ще пускат нови автобуси. Чака ги с нетърпение. Не харесва "Икарус"-ите, защото са мръсни и бавни, но признава, че най-хубавите й години са минали докато я превозват насам – натам из София.

Всъщност линия 78 е една от последните в столицата, по които се движат старите Икаруси. След месец – два и там няма да ги има. Столичният кмет Йорданка Фандъкова обеща преди време, че всички "Икарус"-и ще бъдат сменени до средата на годината с нови автобуси. Тя е убедена, че по този начин въздухът в София ще стане по-чист и хората ще пътуват по-удобно.

А само който не се е возил в Икарус, на него не му изникват в съзнанието милиони картини и звуци при споменаването на легендарната унгарска марка. И преди, и сега е едно и също – силен мирис на бензин, шум като от двигател на излитащ самолет, скорост на велосипедист и друсане като в танк.

"Вдига най-много 50-60 километра в час", разказва пред Dnes.bg шофьорът на може би последният "Икарус" в София. Зад волана му е от 10 години. Сменил е различни линии. "Пътниците преди  и тези сега са различни", казва той. Сега в автобусите по крайните квартали превозвал само роми. Иначе сутрин и вечер се качвали всякакви хора. Най-много били пенсионерите и учениците.

"За десет години всякакви хора съм возил, имало е и известни", разказва шофьорът, но не иска да казва кои. Политици обаче не си спомня да е имало сред пътниците му. Ако поискат, няма проблем - ще ги вози и тях.

"Политиците само лъжат, аз смятам, че трябва да им се национализират парите". Това пък е на сърцето на възрастна дама, пътничка в "последния "Икарус". Тя си пожелава чистосърдечно един ден политиците да са клошари или най-малкото да се возят на такива рейсове.

"Остави "Икарусите", погледни, че сега нищо не се строи, не се произвежда", казва тя и признава, че й е обидно да се отрича всичко направено от нейното поколение.

Тереза, която се качва в "Икарус"- а във Враждебна, също не е доволна. Тя разказва, че всеки ден си дупчи билет, но качеството на услугата, която получава не отговаря на цената му. В същото време по другите линии вече има хубави рейсове, а цената на билета е същата.

"Вижте какво е, все едно сме в миналия век", казва тя. Спомня си, че е пътувала и на счупена седалка, сядала е дори на мокра, защото често се случва при порой да вали и в рейса. Иначе жената има и хубави спомени от "Икарусите". Спомня си, че ги пуснали из София, когато била първи клас.

"Сега съм на 46 години, представете си", вметва тя. И тогава от училище ги водили на камбаните "Знаме на мира" с "Икарус". "Седалките още бяха с найлони, голяма радост беше", спомня си тя днес с умиление.

Тереза знае всичко за "Икарус"-ите, защото мъжът й дълги години бил шофьор. Обаче се отказал – плащали малко, а работата била много.

"Вечер се прибирам труп", признава и друг шофьор, който е зад волана му само от три месеца и не може да скрие, че чака с нетърпение новите автобуси. Не може да каже колко най-много вдига неговият рейс, защото километражът не работи. "Голям проблем е с тези автобуси, защото вече не се намират и резервни части за тях", признава той.

И подкарва живата легенда към следващата спирка.  А ако някой иска да я покаже на детето си, сега е последният шанс. После ще трябва да го води в музея.