Бизнесът затваря София и България заради тока

Мащабен протест срещу цената на тока планират четирите работодателски организации - Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТТП), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Този път към протеста ще се присъединят и синдикалните организации КНСБ и КТ Подкрепа.

Протестът ще започне на 29 юли пред Министерския съвет и Президентството в столицата и са предвидени шествия по улиците на града. По думите на изпълнителния директор на КРИБ Евгени Иванов действията им "ще затворят София и България". Протестни шествия на представители на различни индустрии ще има в 29 града, като очакванията са да се присъединят над 1000 предприятия.

Припомняме, че при предишния протест на бизнеса на 26 юни организациите предупредиха, че ще ограничат потреблението на електричество и това може да окаже много сериозно отражение върху електроенергийната система в страната. Оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) обаче не показаха наличие на заплаха за системата.

Представителите на бизнес организациите посочиха, че не са изпълнени договорените с правителството мерки за откриване на всички резерви в енергетиката. Техните прогнози са, че законодателните промени няма да са достатъчни и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще е принудена да повиши цената на тока, включително и за индустрията, посочи Камен Колев от БСК.

Председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов посочи основните искания на бизнеса - пътна карта с мерки за изчистване на дефицита в Националната електрическа компания (НЕК) и недопускане на натрупване на нови задължения. Организациите настояват да има ново ценово решение едва след приемането на тази пътна карта. Стаменов посочи, че това може да стане от 1 януари 2016 г.

Изчисленията на КЕВР обаче са, че от задържането на цената на тока държавната компания губи по около 50 млн. лева на месец.

Според Стаменов таксата "Задължение към обществото" е втората по големина в Европа след Дания. В Дания няма конвенционални централи, които да поемат удара от зелените централи, допълни той и припомни, че основният проблем са преференциалните производители и високоефективното производство. За тези централи НЕК отделя към 2 млрд. лева за изкупуване на енергията - към 700 млн. лева за ВЕИ централите, около 1 млрд. лева за двете т. нар. „американски централи“ в Маришкия басейн и към 500 млн. лева за изкупуване на комбинираното производство. Това е около половината от средствата, които НЕК плаща за изкупуване на електроенергия за един регулаторен период.

Евгени Иванов допълни още, че между първо и четене на промените в Закона за енергетика са били направени лобистки промени и всички усилия са отишли напразно. Той посочи, че се готви нов бум на ВЕИ производители – този път от биомаса. Припомняме, че с редакционна добавка в пленарната зала през миналата седмица беше въведен едногодишен срок за преференции за централи, произвеждащи електричество от оборски тор.

Добрин Иванов от АИКБ припомни, че България е преизпълнила своите цели за производство на електроенергия от възобновяеми източници. За него стимул за нов ВЕИ сектор ще е фатален за енергетиката. "Биомасата ще е следващият бум и препъникамък, който ще преобърне енергетиката", каза той.

Работодателите посочиха още, че в първоначалните разговори е било предвидено и износителите на електроенергия да плащат такса "Задължения към обществото" или поне вноска във фонда, но това не е било направено.

Синдикатите пък обърнаха внимание, че идеята за фонд, който да намали дефицита в НЕК, не е била приложена правилно.

Николай Ненков от КНСБ посочи, че синдикатът е предложил специален фонд, който да изкупува скъпата зелена енергия. В него трябваше да влязат приходите от продажба на емисии, средствата от таксата "Задължение към обществото" и държавна вноска. В крайна сметка обаче с промените в енергийния закон беше създаден фонд за спасение на електроенергетиката, в който всички производители ще внасят 5% от приходите си от продажбата на ток. Това ще влоши състоянието на енергийни дружества като например ТЕЦ Марица Изток 2, която през миналата година е била на загуба.

"Явно не са избрани точните мерки", допълни още Ненков.

Евгени Иванов посочи пред журналисти, че единственото предложение, което е прието в закона, е фондът за спасение на системата, но не са били приети мерки за ограничаване на парковете, които са изградени в разрез с закона.

Работодателите са убедени, че когато управляващите видят "колко са много", ще преразгледат мерките за изчистване на дефицита в енергетиката.

Още икономически новини от България четете в Investor.bg