Сагата "сградна инсталация" – 30 лева за студени тръби в панелка!

30 лева за студени тръби в панелна гарсониера, 15 лева всеки месец без да има въобще тръби на "Топлофикация" в ателие в нов блок. Такава е действителността в европейската столица София. А и няма софиянец, който да има каквото и да било вземане даване с "Топлофикация", която плати луксозното джакузи и скъпите почивки на екзотични дестинации на бившия си шеф Вальо Топлото, който да е доволен от отношенията си с монополиста.

"Пак гигантска сметка, откъде идва тия пари, аман от тия мошеници, до гуша ми дойде", това се върти в главата на всеки потребител на ТЕЦ-София като отвори плика с фактурата си, всеки месец.

Въпреки това протестът днес пред Съдебната палата, насрочен точно заради проблемите на потребителите на столичното топло, се оказа доста рехав.

Нямаше и двадесет души, които да застанат пред сградата и така да покажат, че искат да има справедливост и който се е отказал от услугите на Топлофикация, не трябва да плаща такса сградна инсталация.

Една от тези, които дойдоха беше Надежда Недялкова. Тя е категорична, че трябва да се спази закона за Защита на потребителите и регламентите на ЕК и който се е развел с Топлофикация, да не плаща повече никакви такси на монополита.

"Нямам парно и топла вода, плащам сградна инсталация от 11 лева всеки месец за студени тръби", оплака се тя пред Dnes.bg.

Още през 2014 г. беше приета европейска директива, според която "потребител има право да откаже да плати в случай на непоръчана доставка на стоки, вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга".

Оказа се обаче че тя не е трансформирана в нашия Закон за енергетиката, така че накрая омбудсманът Мая Манолова се обърна към Върховния касационен съд.

По време на заседанието на ВКС днес тя ще пледира в полза на гражданите, че таксата "сградна инсталация" е незаконна. По думите й, ако делото бъде загубено, институцията на омбудсмана е готова с промени в Закона за енергетиката, които да направят плащането й по-справедливо.

ВКС ще се произнесе, тъй като два закона - за енергетиката и за защита на потребителите, си противоречат задължително ли е да плащаме дори и да си махнем радиаторите.

Искането на омбудсмана Мая Манолова е да се уеднакви практиката на съдилищата за такса "сградна инсталация", която се събира и от хората, които са си изключили парното. ВКС ще трябва да каже при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост кои разпоредби се използват - тези от Закона за енергетиката или тези от Закона за защита на потребителите.

Според първия закон това е колективна услуга, която се използва от всички собственици на обекти в такава сграда и не е необходимо подписване на индивидуален договор с доставчика на енергия. В Закона на защита на потребителите обаче пише, че непоискана услуга не се плаща.

"В случая би следвало практиката да бъде уеднаквена в полза на потребителите, тъй като въпреки противоречието между Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите по отношение на това дължи ли се плащане за непоискана услуга, Параграф 1 от допълнителните разпоредби в Закона за защита на потребителите постановява, че в случай на противоречия между два закона се прилага този, който в по-голяма степен защитава потребителите", обясни Мая Манолова.

Тя допълни, че текстът от член 62* в Закона за защита на потребителите е с приоритет пред всички закони, които се отнасят за потребителите.

"Според мен правилната съдебна практика е свързана с отхвърляне на дължимостта за плащане на "сградна инсталация" в случаи, в които гражданите не са поискали такава услуга от топлофикация", каза омбудсманът.

*Чл. 62. от Закона за защита на потребителите (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.
(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.