"Красна поляна" пак скочи за Виетнамските общежития

За пореден път жителите на столичния квартал "Красна поляна" ще блокират ключовото кръстовище на бул. "Никола Мушанов" и ул. "Добротич" в знак на протест срещу бавното решаване на казуса с т. нар. Виетнамски общежития. Протестът им е насрочен за 19 часа.

От 2009 г. има предписание блоковете от общежитията да бъдат съборени, защото са опасни. На тяхно място трябва да бъде построен социален център. Досега обаче са премахнати само три от общо 12 сгради.

До края на 2016 г. общината е продължавала да издава настанителни заповеди на семейства с малки деца. Същевременно от 360 семейства, настанени в блоковете, са преместени едва пет или шест, каза пред bTV София Евстатиева, представител на протестиращите.

Това че се прави нещо там по въпроса с полицейското присъствие, не ни осигурява достатъчно спокойствие. Не е нужно да се изчака да стане инцидент и да се застрашат човешки животи, коментира друг техен представител  Мартин Марков.

Изглежда общината търси решение отскоро, вместо да го е намерила преди години, посочи той.

Протестиращите в "Красна поляна" са категорични, че недоволството им не е провокирано нито от политически причини, нито по етнически, но настояват районният кмет Иван Чакъров кметът да реши дали ще е част от проблема или от решаването му.

Лидерът на "Евророма" Цветлин Кънчев  пък призна, че Виетнамските общежития изглеждат много окаяно отвън, но в тях има и "суперлуксозно обзаведени апартаменти".

"Факт е, че така не може да се продължава, но къде ще отидат да живеят тези хора?", попита риторично той.

Кънчев припомни, че в края на 80-те години, когато си заминават виетнамците, настанени в тези блокове, там са заселени само три ромски семейства, всички останали жители са били българи.

През годините обаче българите са получавали настанителни заповеди за други квартали и на тяхно място са заселвани роми. Така общежитията станали гето.

"Много отдавна съм казал как трябва да се реши този въпрос – има огромен парцел между кв. "Факултета" и бившето Висше военно училище. Има достатъчно средства, които трябваше просто да бъдат усвоени по линия на декатада  - Десетилетието на ромското включване, никой не си мръдна пръста. Там можеше да бъдат построени жилища", каза Кънчев.

Той добави, че нищо обаче не трябва да се дава даром.

"Целият проблем е, че няма политика в това отношение. Че когато започнат да дават даром, нашите хора се отпускат прекалено много. Те трябва да знаят, че няма нищо даром. Ежемесечно трябва да си плаща по 30 – 40 – 50 лв. Като направи три неплатени вноски, да бъде изгонен, на негово място веднага ще дойде друг".