София строи и... руши: "Къщата с кулата" вече е в историята!

Отне три години, но с постоянство и упориторст, "Къщата с кулата" на столичния бул. "Джеймс Баучер" бе съборена, съобщават от "Спаси София".

"През 2015 г. се възмутихме от плановете – тази красива стара сграда да се събори, тогава кметът Йорданка Фандъкова прехвърли топката към Министерство на културата, откъдето ни обясниха вече добре познатата ни схема: къщата била паметник на културата с категория "за сведение", и понеже наоколо се били появили нови кооперации, я отписали по искане на собствениците, защото ѝ се била нарушила средата", пишат от гражданската инициатива.

"Защо я събарят чак сега? Защото пак, по добре познатата ни схема, се чакаше гневът ни да отслабне, да забравим за случая и да бъдем изненадани постфактум, когато багерите минат през къщата и я пратят в небитието", отбелязват още от "Спаси София".

Dnes.bg припомня, че през юни 2015 г. стартира онлайн петиция в подкрепа на запазването на къщата като паметник на културата. Петицията събира 1375 подписа.

В нея авторите й посочват, че "всеки софиянец, който е минавал през последните 83 години по бул. "Джеймс Баучер" се е спирал, макар и за кратко, пред №24. Там е къщата, построена от арх. Иван Банков през 1932 г. Къщата с кулата, както я наричат хората. Тя има красива и здрава конструкция, хармоничен архитектурен план и тухлена украса, характерна за неоромантизма в архитектурата.

В София паметниците в този стил се броят на пръсти и най-близкият пример е къщата на Сирак Скитник на ул. "Борова гора", построена от арх. Георги Овчаров. Къщата с кулата привлича погледи, поражда истории и е вплетена в живота на софиянци и особено на жителите на Лозенец. Тя е емблематична за квартала, а и също за града".

Сградата е била обявена за единичен паметник на културата през 1985 г. и това е препотвърдено през 1993 г.

"С писмо на НИПК № 1755/04.11.2008 г. статутът на паметник на културата е свален. С това е отпаднала юридическата защита на сградата като единичен паметник на културата ("културна ценност", според Закона за културното наследство, в сила от 10.04.2009 г.). Причините за сваляне на статута са неясни за момента. Според Общия устройствен план на Столична община, сградата попада в защитена територия на културно-историческото наследство на групови паметници на културата/културни ценности, без режим на резерват, с допълнителен режим на защита Ткин-1в, към който се прилагат специфичните изисквания на Закона за културното наследство", се посочва още в петицията.

От гражданската инициатива "Спаси София" отбелязват, че инвеститорите са заинтересовани от личния си интерес, но работата на българските институции е да гарантират, че архитектурното ни наследство ще бъде запазено.

"Можем, разбира се, да говорим за това, че инвеститорите са виновни, че са въплъщение на злото, но това нито е вярно, нито е полезно. Те си гледат интереса. Работа на институциите е обаче да гарантират, че архитектурното ни наследство ще бъде опазено. За тези три години много заетият (Бог знае с какво) зам.-кмет по културата Тодор Чобанов можеше да настоява пред културното министерство за връщане на къщата в списъка с паметници, за по-висока категория, предпазваща я от събаряне и задължаваща собствениците ѝ да я поддържат в автентичен вид. Но нищо от това не е свършено, разбира се. Как обаче да очакваме от хора, събрани от кол и въже, да имат емоционална привързаност към нашия град и неговата история? Как да очакваме от хора, поставени, за да обслужват нечисти интереси, да сметнат за необходимо поне веднъж да защитят обществения интерес?", отбелязват още от "Спаси София".

Архитектурното ни наследство бива унищожавано малко по малко. Духът на София, нейната идентичност, нейната материална памет се изличава, коментират от гражданската инициатива.