143 г. от обявяването на София за столица на България

На 3 април 2022 г. отбелязваме 143 години от обявяването на София за столица на България. Това историческо решение е взето от Учредителното събрание на Княжество България по предложение на проф. Марин Дринов.

Датата 22.III/03.IV.1879 г. остава завинаги в историята на София.

Учредителното събрание в Търново провъзгласява града за столица на Третата българска държава.

Всички фактори от географско, стратегическо, комуникационно естество, правещи града уникален измежду останалите български селища, са взети предвид при избора на столица след Освобождението.

В първите месеци след Освобождението, заемайки длъжностите вицегубернатор на София и управляващ Отдела на народното просвещение при Временното руско управление, Марин Дринов развива всестранна обществено-политическа дейност. Историк, учен и общественик, той първи аргументирано изразява възгледа си София да се превърне в столица на новата държава.

С него са съгласни повечето от видните дейци: Драган Цанков, Григор Начевич, Марко Балабанов и др. Впоследствие, въпросът за избор на столица е поставен за обсъждане в Учредителното събрание. Съвременници посочват, че дискусията е кратка.

Краят е поставен от Драган Цанков. В изказването си той подчертава, че България има две столици – историческата Търново и София, откъдето се извършва управлението. По тази причина, предлага и в бъдеще София да остане резиденция на Княза, а в Търново да става неговата коронация.

Предложението се приема с висшегласие. По този начин се демонстрира и приемствеността между средновековните български царства и Третата българска държава.

Около десетилетие по-късно София се сдобива и със свой автентичен герб.

Проектът на герба, чийто оригинал се намира в постоянната експозиция на Регионалния исторически музей – София, е на художника Харалампи Тачев. Създаден е по повод световното изложение в Париж (Франция) през 1900 г., за да бъде поставен в тържествената зала на форума. Проектът е утвърден лично от княз Фердинанд, който е изявен познавач на хералдическото изкуство.

Гербът е с формата на щит, разделен на четири полета, в които са поместени символи, свързани с града и неговата история. В горното ляво поле е изобразена градската богиня на Улпия Сердика, предава БГНЕС.

Образът е взет от антична монета, сечена в Сердика по време на император Септѝмий Севѐр и неговата съпруга Юлия Дòмна. В горното дясно поле е базиликата „Света София“, която дава сегашното име на града.

В долното ляво поле е планината Витоша – вековен свидетел на всички исторически превратности. В долното дясно поле е храмът на Аполòн Мѐдикус със статуя на божеството. Този сюжет също е взет от антична сердикийска монета, сечена по време на император Каракàла. Аполòн Мѐдикус е едно от здравеносните божества, почитани в Сердика, известна и тогава с лековитите си минерални извори.

В центъра на щита има по-малък щит с изображение на лъв, което е копирано от медальон, открит при археологически проучвания в старата столица Велико Търново. Той символизира приемствеността между двата града като столици на България. А над щита е изобразена крепостна корона.

Първоначално гербът включва само крепостната корона. През 1911 г., по предложение на помощник-кмета Ради Радев, към герба е добавен девизът „Расте, но не старее“, а през 1928 г. – и лаврови клонки от двете страни на щита.

С подкрепата на Столична община по повод празника ще бъдат открити две изложби. Това е изложбата "Новият живот на старите софийски сгради", която ще може да се види до 14 април в Галерия на открито в градина "Кристал". Изложбата съдържа кадри на 27 реставрирани сгради в София, съхранили в себе си историческите корени и културното наследство на града, дело на журналиста Митко Попов.

Другата изложба е с 24 фотографии на фоторепортера Йордан Симеонов и е „Портрет на София“ и ще бъде под стъкления купол на Софийското ларго. Главни герои са жени, които се казват Софѝя и живеят в София.