Честваме 174 г. от рождениeто на Иван Вазов

Честването на рождениeто на Иван Вазов (днес се навършват 174 години) тази година преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото", публикуван през 1894 г. от издателство „Т. Ф. Чипев“ – 130 години.

„На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело... Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек", пише Иван Минчов Вазов в стихотворението си „На България".

Поетът е роден 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.

Макар Събка Вазова - майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги". През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - „Пряпорец и гусла" и „Тъгите на България". Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885).За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.

От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука", а заедно с Константин Величков основават списание „Зора". Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика - „Под игото". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си.

От Националния литературен музей канят жителите и гостите на столицата от 11:00 часа, пред паметника на поета на ул. „Г. С. Раковски“, при храм "Света София".

"Пред паметника му в София специално сме поканили членове на Съюза на българските писатели, както и деца - да рецитират и да пеят песни по стихове на народния поет. Не всеки българин би прочел всички произведения на Вазов, но "Под игото" е сред задължителните, както и "Епопея на забравените", "Чичовци", отбеляза пред БНР Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей. И припомни факти от историята на написването на книгата.

Тази година новият лауреат на националната литературна награда на името на Вазов е Здравка Евтимова, съобщи още Капралов, който е и член на журито.