Взривателят на гръмналата граната - български патент

Взривателят на гранатата, която гръмна на полигона край Анево, е български патент. Това съобщи проф. Боян Петков, водещ български експерт по взривни вещества. Разработен е в края на 70-те години от екип специалисти от мощния тогава военен институт НИТИ - Казанлък, пише “24 часа”.

Професорът прави уточнението, че в случая вероятно става дума за осколъчна граната ОГ-7, която по принцип работи с взривателя на НИТИ, известен с обозначението 0-4М. Освен за тази граната взривателят е предназначен и за 82-мм мини. Нашият взривател има има 2 степени на защита и е изключително надежден, заяви проф. Петков.

Външно взривателят има форма на пресечен конус, състои се от челна част, корпус и дънна част. От много години се произвежда в цеховете на ВМЗ, прави се и в момента. Миналата година според проф. Петков е била изпълнена голяма поръчка за чужбина. Откакто най-големият ни оръжеен завод е пуснал първия взривател на конвейера, са произведени над 2 млн. броя.

Всъщност осколъчната граната ОГ-7 никога не е била приемана на въоръжение в Българската армия. Не се среща в поделенията и днес.

Военното ръководство от времето на социализма е считало, че за мотострелковото отделение, на което се полага един гранатомет, е по-важно да се гарантира стрелба по бронирани машини. И затова РПГ-то на отделението е било снабдено с кумулативни гранати за поразяване на танкове и БТР-и. За унищожаване на живата сила разчитали на други типове оръжия - автомати, картечници и евентуално на артилерийска поддръжка.

В България осколъчни гранати е имало на въоръжение само в Гранични войски, вероятно за стрелба по крупни групи нарушители на границата. Това дава основание на оръжейници да смятат, че сигурно фаталната граната е дошла на полигона от склад на Гранична полиция. Покрай тази информация се появиха съмнения в начина на съхранение на мунициите. Защото, ако армията е натрупала огромен опит в оборудване на надеждни складове, то в поделенията на Гранична полиция - едва ли.

Не бива да се забравя и факта, че боеприпасите са на 30-40 г. За това време са възможни и промени във взривното вещество на гранатите.

По неофициални данни освен кумулативни и осколъчни гранати ВМЗ вече произвеждат и термобарични. За тях се заговори неотдавна след мощната експлозия в складовете на ВМЗ край с. Иганово.

Дефектен взривател е най-вероятната версия за инцидента, при който загина американец, а други четирима са ранени, смята проф. Боян Петков. Той допуска, че някога някой е ударил или изпуснал гранатата, като е пострадал предимно взривателят. При този инцидент се е нарушила първата степен на защита. При зареждането на гранатата на полигона край Анево е напълно възможно стрелецът неволно да е избързал да натисне спусъка, твърди проф. Петков. При това положение гранатата експлодира, без да чака насрещен удар.

Няма как взривателят да гръмне, без да е бил предварително взведен, убеден е професорът. Според трета версия може още в завода да е пропуснато монтирането на специална сачма, която осигурява защитата. В такъв случай обаче става дума за умисъл, за диверсия, което е малко вероятно, смята оръжейникът.

Възможен е и четвърти сценарий - взривателят да е сглобен неправилно, ако гранатата е била рециклирана, както правят много лицензирани търговци днес. Съществува подобрена верия на осколъчната граната с обозначението ОГ-7В. Последната буква се мени в зависимост от вида на взривното вещество.

ОГ-7 е вид осколъчна граната. Именно такъв боеприпас са зареждали двамата американци във фаталната събота на полигона край Анево. Той е предназначен за поразяване на живата сила на противника за разлика от кумулативния, който унищожава танкове и БТР-и.

Към днешния момент ВМЗ вече произвеждат нов тип взриватели за осколъчни боеприпаси с обозначението ГО-2. Според експерти те са по-безопасни за употреба. При тях е осигурено по-надеждно взривяване и при минимален ъгъл на удар в целта. При по-старите модели нерядко гранатите изобщо не експлодираха, ако падаха много косо към земята.

Други причини за по-ниската ефективност на ОГ-7 са формата на корпуса на граната и недостатъчното му раздробяване при попадение.

След първата война в Чечня руснаците създадоха подобна граната - ОГ-7В “Осколок”.