15 години живот... с половин сърце!

Младеж от Горна Оряховица вече 15 години живее с половин работещо сърце. Николай Станев е жив, благодарение на уникалните за България операции, които медиците му направили, докато бил още бебе.

Проблемите за Ники и родителите му започват още с раждането, когато лекарите установяват, че бебето е с порок на сърцето.

"В продължение на няколко дни то непрекъснато плачеше и посиняваше. Преместиха ни в болницата в Плевен. Там поставиха диагноза, която се оказа невярна. Условията в болницата бяха кошмарни: хлебарки се разхождаха по лицата, очите, устните на децата, които бяха без родителите си. Денонощно стоях седнала на стола до бебето си, за да не се качи някоя хлебарка по лицето му. Накрая, ужасена от мизерията, подписах документ, че се отказваме от лечението", спомня си пред "Монитор" майката Силвия Петрова.

След прибирането си вкъщи, детето остава на домашен режим на лечение с контролни прегледи при детски кардиолог. Родителите му обаче, не се отказват и продължават да търсят контакти с по-добри специалисти.

Месец и половина по-късно Ники е приет в Трета градска болница – София. Там лекарите директно съветват майката да изхвърли в коша епикризата на колегите им от Плевен и поставят нова, правилна диагноза: вродена сърдечна малформация. Което на практика означава, че половината от сърцето на бебето не работи и смесва чистата с мръсната кръв.

Лекарите обясняват на родителите, че ако не му бъдат направени животоспасяващи операции, ще го изгубят. Преди основната операция обаче, трябва да бъдат извършени две подготвителни, които минават успешно.

На 2 февруари 2004 г. най-после е извършена и основната, най-сложна и съдбоносна операция.

"Сутринта го взеха в 7,00 ч. Най-страшно е когато го даваш и не знаеш дали ще го прегърнеш отново", със сълзи на очи си спомня майката. Осем часа по-късно детето е изкарано от операционната, цялото покрито с банки с кръв, спринцовки, системи.

Минути по-късно майката вижда анестезиолога да бяга притеснен по коридора и изтръпва, тъй като знае, че операцията на детето й е единствената, насрочена за деня.

"В такъв момент ти се иска да умреш, защото няма как да помогнеш на детето си", възкликва майката. По-късно разбира, че са го върнали в операционната, защото кръвта му не е могла да спре. Операцията продължава повече от 10 часа.

Чак вечерта пребледнелият хирург съобщава на притеснените родители: "Детето е живо, щом е живо - има надежда! Направихме тази сложна двуетапна операция наведнъж. Свързахме белодробната артерия и аортата директно."

След месец майката и малкият Ники са изписани от болницата.

От тогава следват още много манипулации, контролни прегледи, измервания, лекарства, изследвания.

"И днес Ники е на поддържаща терапия, но най-страшното мина, не бих могла да го изживея отново. Само майките, минали през същото могат да ме разберат. Тревогата не свършва с успешната операция, тя е всеки ден", завършва разказа си Силвия Петрова.