Млечна като Анелия, сочна като Камелия. Що е то?

Народният гений стигна небивали висоти на плажа в желанието да продаде на летовниците повече царевица, гевреци, сладолед и слънчогледови семки. Бисерите на продавачите извират един след друг - кой от кой по-умопомрачително абсурдни, разказва "24 часа". Българите се заливат от смях, а чужденците дгледат романтично неразбиращо на гръмките каламбури и възклицания.

Както всяко нещо и лафовете обаче търпят развитие според времето. Ако допреди 4-5 години слънчогледът от "градината на Сандокан" вървеше сред плажуващите, сега на мода е вече "градината на Али Ръза". Името на героя от турския сериал "Листопад" продава всичко, каквото си помислиш за ядене и пиене. Али Ръза отдавна е заменил изтърканите вече "имиджмейкъри" от зората на демокрацията Изаура и Леонсио от латиноамериканските сериали, които навремето разсмиваха летовниците.

Най-големи бисери може да се чуят на плажовете с преобладаващо български летовници. Разносвачите знаят, че ще предизвикат смях, и директно атакуват с лафове на пясъка. Понякога даже не толкова, за да си продадат стоката, а за да получат овации за представлението си.

На плажа в Созопол се продава и бира от хладилни чанти. Там изобретателните търговци възвестяват за пенливата течност с проглушителното "бира за майките да кърмят децата".

Обикновено името Данчо е събирателен образ на разносвачите от Обзор до Резово. Лесно е за произнасяне и се вмъква идеално в заучените рими.

"И в студ, и в пек яжте на бате Данчо мекия геврек". Това е лафът, който може да се чуе почти на всеки бургаски плаж. Или: "Кой повика, кой почука, бате Данчо пак е тука."

Не са пропуснати и фолкфуриите, които често присъстват в плажните бисери. "Млечни като Анелия, сочни като Камелия" се използва най-често за царевиците в Приморско и Китен, където е меката на чалгата по Българското Черноморие.

В Лозенец пък заради пребиваването на много софиянци слънчогледовите семки задължително са от ларгото или Витошка. Другият лаф, който се вкарва в оборот напоследък, е "На Цариградско шосе много е добре, когато е с тен от море". Пуска се за щяло и нещяло, щом на пясъка се чуе по-твърда реч от бургаския говор.

Колкото по̀ на юг от Бургас се отива, толкова повече падат задръжките на разносвачите. Обикновено ходят с тъмни очила, за да са неразпознаваеми и повече да се отпуснат в каламбурите и скечовете. Свалят ги само ако зърнат мацка по монокини. Някои толкова са се специализирали в шоуто на пясъка, че повечето време са комици, отколкото продавачи. Обясняват, че сами си мислят лафовете.

На север от Бургас обаче бисерите намаляват пропорционално на българските туристи, които са малцинство на пясъка. За пред чуждата аудитория лафовете много не вървят, а германци и скандинавци не си падат много по кукуруза в натурално състояние, а го предпочитат на зърна в кофички. За всеки случай обаче продавачите пускат едно дежурно "царевицейшън" или изгубеното в превода "геврейшън със семенейшън".

На плажа в Обзор обикновено царевицата е "царевичандо", за да се придаде по-испанско звучене на продукта с надеждата да стане по-разпознаваем за чужденците. За пред руските плажуващите там може да се чуе и многозначителното "Путин президент, яде царевица каждъй ден” или “руса като Ала, загорела като Пугачова".

За пред германците пък гордо се пуска познатото до втръсване "айн, цу, цвай цу дрън", придружено с "кочана на Стоичков".

Когато разносвачите няма какво да кажат, затруднени от езиковата бариера, пускат възклицанията и междуметията. Произнасят ги отчетливо и проглушително, натъртвайки на съгласните, за да приковат вниманието към себе си.