"Солта е злато": Спомени от богатството на Древността

Снимка: Черно море

4 / 6

"Местната управа търси възможности за изграждането на Музей на солта. По силата на споразумение със "Солвей соди" ще се предприемат и стъпки за социализацията на обекта", каза проф. Николов. 

Той разведе из археологическия обект министъра на културата Боил Банов, който пристигна край Варна да провери хода на разкопките. Обектът ще бъде ограден с мрежа, вечнозелена растителност, ще бъде направена пътека до място на Общината, извън територията на Провадсол. Ще бъде направен Информационен център и паркинг.

"Всичко това се постига благодарение на доброто сътрудничество между археологическия екип, Общината и инвеститорите. Ще идват и чужденци, защото тук има нещо, което няма къде да се види по света. Тук са най-ранните 3 последователни каменни крепости между 4 700 – 4 250 г пр. Хр. По това време Европа няма два камъка един върху друг. Искаме да направим дървени кули, от които хората ще наблюдават обекта отгоре. Още повече – миналата година излезе една тракийска резиденция (отгоре върху селищната могила. Предполагам, ще има една или две гробници. Мисля, че обектът ще бъде много посещаван. Идват и много чужди туристи, има ангажирани автобуси от София. Хората разбират вече истинското значение на обекта. При добра реклама, тук ще има постоянен поток от хора. Дори за нас, археолозите, е трудно да осмислим – какво е да се докосваш до артефакти на 7 000 години" каза още археологът пред Информационна агенция "Черно море".

Сред новите находки са медни предмети, малко злато, шила. Има един инструмент, използван за украса на златни предмети. Той засега се смята за най-ранният. 

"Досега не сме попадали на подобен. Вероятно предстои да открием и златни предмети. Сред новите находки са парчета от гривни от Егейско море. Технологията на обработка на златни предмети е невероятно висока. Намерените предмети бележат статуса на човека, престижа му. Само с кюлче сол можеш да си напазаруваш в онези времена такива предмети. Затова хората са държали кюлчетата сол зад стена. Тази стена не е направена за атракция, а да държи навън всички, които искат да откраднат солта. Интересни времена са били", поясни проф. Николов. 

"Девизът на селището ще бъде "Солта е злато". През 2010 година правихме международен симпозиум в Провадия на тази тема. Има издадено издание с доклади на чужди езици, което се търси и ползва много по света. Това, което сме имали през 6-5 хилядолетие преди Христа трябва да бъде използвано днес. Научните постижения на съвременните специалисти са ясни, но ние искаме да покажем на колкото може повече хора това, до което ние сме достигнали. Затова обсъждаме с министър Банов методи за представяне, които трябва да се подготвят", допълни още специалистът.

Сред новооткритите предмети са също връх на копие, женски фигурки, части от наниз и от гривна, направени от мида Спондилус, които за времето си са били белег на престиж. Има намерени ашици за определяне на съдбата, амулет от зъб на животно, съдове за боя, каменни сечива, кремъчни върхове. Според проф. Николов, през петото хилядолетие преди Христа е било много престижно да имаш кремъчна пластина.

"Още от древни времена хората, населявали земите на Провадия, са имали хазартни наклонности. Дори може да се каже, че са си падали мошеници", каза археологът проф. Васил Николов. 

През този сезон учените са намерили край каменните зидове на някогашното селище и могилата малко зарче с куха единица и шестица с тежест. Така собственикът им печелел при всяко хвърляне. Археолозите смятат, че така предметът се е използвал при хазартни игри около 1 век след Христа, при траките. От същото време е и откритият при разкопките древен керамичен детски биберон.

Крепостта и могилата на Солницата край Провадия са се отличавали с нововъведенията в начина на изграждане, а техни подобия са открити с 2000 години по-късно по Източното Средиземноморие. Хората, живели в района, са добивали огромни количества сол, което им е спечелило несметни богатства.

"Нашият екип е интердисциплинарен – освен родните археолози, имаме колеги от Германия, от Белгия. С нея установихме, че солният кладенец е пресъхнал по време на засушаване, настъпило в Североизточна България. Така изчезва и тази велика култура. Изчезва водата, хората се номадизират, тръгват след добитъка и с това се приключва", каза още проф. Николов

"Съвременните хора разсъждават от собствената си камбанария. Златото в Древността няма стойността, която има днес. Едва след 7 в., след появата на първите златни монети, добива стойност. В Древността солта са парите. Това е богатството", завърши представянето професорът.