Неонатолог: Новородено под 700 г с минимален шанс да оцелее

Нов проектостандарт по акушерство и гинекология предвижда бебетата, които са родени до 700 г включително до 25-а гестационна седмица и не могат да дишат сами, да бъдат вписвани в графа "биологичен отпадък". Към моментна нормата е да не са под 800 г.

"Досега се водеше спор. - обяснява началникът на Неонатологичната клиника в "Майчин дом" проф. Боряна Слънчева -  Прието беше да не са под 800 г и да са до 26-а седмица. Докато стандартът беше оспорван в съда, следваше да се съобразим с определението на Световната здравна организация, което е за бебета, родени в 22-ра седмица и под 500 г. То обаче не се спазва."

 Министерството на здравеопазването излиза със заповед, с която връща нормите от стария стандарт, а именно 800 г и 26-а седмица. Бъдещият стандарт, който в момента е предоставен за обществено обсъждане, определя до 700 г и 25-а седмица, пише "Монитор".

Според проф. Слънчева, при 25-а седмица едно дете има възможност за преживяемост над 51 процента. А самите грамажи са растежни криви. "В 25-а седмица момичетата са 700, а момчетата – 750 грама. Те се изчисляват по т. нар. криви на Фентън, които са признати от Световната здравна организация. Това не е само наше решение. Има много международни конференции и конгреси, на които този въпрос е обсъждан. Специалистите от повечето страни са единодушни, че дете, родено под 22-ра - 23-та седмица няма атрибути да оцелее, независимо от активната реанимация." , обяснява неонатологът.

По думите й тези новородени са с такава незрялост, че преживяват под 10 процента, като са с 90 и дори 100 на сто тежки увреждания. Затова под 23-та седмица не се полагат особено активни реанимационни грижи, освен палеативни, включващи температурен комфорт, подаване на кислород и парентерално хранене. В 24-та седмица вече родените получават активна реанимация така, както и едно дете в 25-а седмица. Независимо от това на родителите се обяснява, че преживяемостта в 24-та седмица е под 50% и риска от тежки увреждания се движи между 60 и 70 на сто.

 Рисковете, според специалиста се изразяват в слепота, детска церебрална парализа или белодробна болест. "Затова при тях по-нататък се следи развитието на централната нервна система, да се установи двигателното и неврологичното им развитие. Проследява се и състоянието на очите, защото при тях има голям риск от ретинопатия. При немалко от тях се отключва астма. На опасност от детска церебрална парализа са подложени всички деца, които са родени под 1,5 килограма. Затова те се насочват за рехабилитация. Възможни са и смущения в координацията, които за година – година и половина със специални грижи могат да се оправят. Около 5-6% от децата с екстремно ниско тегло са засегнати от тежката форма на бронхопулмоналната дисплазия, която влиза в групата на хроничната белодробна болест."

Проф. Слънчева обясни и ситуацията, в която преждевременно родените бебета получават ЕГН и им се издава смъртен акт. "Ако бебето се роди мъртво, се пише "мъртво родено“ и ако родителите поискат, го взимат, за да го погребат. Ако то се роди живо със сърдечна дейност, се полагат всякакви грижи. Почине ли, се води като "живо родено починало дете". Преживее ли повече от 72 часа, то се записва като "живородено". Родителите получават акт за раждане, ако почине - смъртен акт, и могат да го погребат."

Според нея трябва да отпадне в новия стандарт  теглото. "В световната практика се отчита само гестационната седмица, но не и колко грама е родено детето. Според мен обаче то няма да отпадне, защото случи ли се, трябва да бъдат променени много неща, включително и някои клинични пътеки.", казва още тя.

По думите й, родителите на родено недоносено дете, трябва да внимават то да не наддава ударно, защото в по-късна възраст при такива деца съществува риск от затлъстяване и могат да отключат диабет тип 2. Трябва да се следи и бъбречната им функция.

Проф. Слънчева коментира, че причината за раджането на недоносени деца е комплексна. От недоброто проследяване на бременността, така и все по-късната възраст на майките първескини. "Много се качи възрастта на жените за първо раждане. То вече е между 30 и 35 години. Човешкият организъм старее, макар да не ни се струва така. Рискът от трудно забременяване, неизносване на плода и по-трудни раждания в по-напреднала възраст е факт. Освен това успехите в асистираната репродукция също имат значение. При ин витро процедурите обикновено става въпрос за жени, които раждат след 30-годишна възраст. Някои от тях са с двуплодна бременност и не рядко трудно ги износват до 40-а гестационна седмица. Добрата новина е, че в Европа процентът на недоносените деца е 10%, за нашата страна е горе-долу същият. Това, което бъдещите майки могат да направят, е да посещават редовно женската консултация и да подобрят здравната си култура.", каза още  неонатологът.