Петдесет години сляп звънар бие камбаните на Шипка

Петдесет години един сляп мъж бие камбаните в храма "Свето Рождество Христово" в родния си град Шипка. Ще бие и утре, когато в храма ще служат за първи път заедно българският патриарх Неофит и руският патриарх Кирил, съобщиха за БТА от Старозагорската митрополия.

70-годишният Дечко Гърбатулов и до днес бие на празници и редовно в събота и неделя 17-те шипченски камбани, най-голямата от които тежи близо 12 тона. За сватба, например, има 33 удара, колкото са годините от земния път на Иисус. Преди да изкачи стъпалата до камбанарията звънарят има свой ритуал: помазва се с Божето миро и моли някой от монасите да му чете специалната молитва за незрящи.

Шипкалията е на път да остане в историята на храма, осветен през 1902 г. от Старозагорския митрополит Методий, като най-дългогодишния звънар. Храмът е построен по инициатива на Граждански комитет начело с граф Игнатиев и Олга Скобелевна (майка на ген. Скобелев - герой от войната), с ясната цел - увековечаване паметта на загиналите офицери, войници и български опълченци.

За първи път Дечко Гърбатулов бие камбаните още като дете, разказа самият той на първата ни среща. Когато е на 20 години той посещава Одеса и съвсем неочаквано се докосва до макет на Цар Колокол - камбаната от площада в Москва.Той е в руския град, където има консултация в институт "Филатов" за лечение на оскъдното си зрение. По-късно младият мъж, който не е приет в задължителната по онова време казарма заради слепотата си, работи като озеленител на парка край храма. В продължение на три години изпълнява и още една длъжност - пуска лентов магнетофон с исторически разкази на руски и български за бойните действия на Паметника на свободата на връх "Шипка".

През юли 1966-а Дечко Гърбатулов официално е назначен от църковното настоятелство да бие камбаните на храма в Шипка. Градът е убежище на мнозина белогвардейци след Октомврийската революция. Първите учители в звънарството му стават двама руснаци - Кирил Иванович и Михаил Арефиев. Именно роденият в Петербург руснак Михаил, Дечко Гърбатулов смята за свой първи учител в звънарството.

Звънарството според него е "велика и благословена работа, за която се иска освен слух, усет за хармония, композиция и сърце. "Не е лесно да биеш толкова много камбани, 11 от които звучат едновременно", казва той. Само една от тях, която се задвижва с крак, тежи 2 тона.

"Трябва да си бърз, гъвкав, а когато имаш партньор се иска и много такт, усет за другия, напасване, да знаеш кога да изтеглиш звука, коя да удариш в ритъм", описва любимата си работа звънарят.

Преди години сбъдва своя мечта - да бие голямата камбана на катедралния храм "Свети Александър Невски" в София. Камбаната е с 200 кг по-тежка от голямата шипченска. Това се случило на 5 декември 2010 г. Заради изключително студеното време пръстите на ръцете на звънаря замръзнали и не могъл да бие и малките камбани.
От близо десет години манастирът "Свето Рождество Христово" отново е оживен. Заедно с игумена архимандрит Богослов в килиите живеят още трима монаси. Единият от тях - монах Панкратий, е първият ученик на Дечко Гърбатулов и на него сега предава уроци по звънарство.

Звънарят обича да разказва историята на всяка една от 17-те камбани на храма: 12 от тях, включително и най-голямата, са изработени от 31 тона гилзи, събирани по бойните полета на България, след Руско-турската Освободителна война и направени в завода за леене на камбани "Финладски" край Москва. Останалите 5 по думите му са били подарени от руския колекционер Оловяшников. Излети в завода край Москва, камбаните пътували дълъг път: с железница до Одеса, после с кораб до Бургас и отново с железница до Стара Загора.

На 19 август 1901 г. на храма на Шипка се издига само за един ден най-голямата шипченска камбана - тежка близо 12 тона. За транспортирането й от ж.п. гарата в Стара Загора до храма в Шипка се налага да се укрепят близо 40 моста по 60 км път, по който преминава металната каруца, теглена от 10 бивола. Транспортирането продължава 7 дни и в него се включват стотици мъже от Розовата долина.

Това е историята на храма, а неговата е свързана със съпругата му, отдала време и сили, топлина и нежност, за да бъдат заедно в мир и любов. Специално място в сърцето му има и талантливата му дъщеря, която е избрала за свой дом Париж. Дечко Гърбатулов брои дните, когато я очаква отново у дома, в подножието на Балкана, и в подножието на храма.