Дупки половин метър! Само с камион и вериги към древен манастир!

Хилядагодишен манастир край Велико Търново и живеещите в него монахини са откъснати от света заради ужасен път.

Патриаршеският манастир "Света Троица" се намира на изхода на старата столица в посока към Русе и достъпът до него е много труден и почти невъзможен. Причината е единственият черен път, който е в крайно лошо състояние.

През сухия сезон малцината шофьори, осмелили се да минат по пътя с дупки, дълбоки по половин метър, имат някакъв шанс да успеят да се доберат до Божията обител.

С падането на снега и последвалите валежи обаче, дупките са пълни с вода и крият множество рискове, а пътят на практика вече е непроходим. По него може да се преминава само с товарни автомобили или високопроходима техника.

Преди няколко месеца държавата отпусна пари за ремонт на пътя до друг търновски манастир - "Преображенския". За пътя до "Света Троица" обаче не беше даден и един лев, пише "Монитор".

От лошия и разбит черен път страдат и около 100 търновци, живеещи в т.нар. квартал "Дервеня", намиращ се от двете страни на калпавия път. Те са направили подписка, която са изпратили до кмета на Велико Търново.

В подписката гражданите искат общината да вземе спешни мерки за ремонт на пътя. "Тук никой не чисти и пътят се руши и обраства все повече. Плащаме си съвестно данъците, но сме принудени да поддържаме пътя сами. Как ще привличаме туристи към манастира, когато пътят до него е в тотално окаяно състояние. Толква ли е бедна общината ни, че да не може да си позволи поне да насипе с чакъл пътя”, възмущават се жителите от квартала.

Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради, възникнал е вероятно през XI в.

Името на манастира е свързано с книжовната дейност на монах Евтимий до избирането му за патриарх през 1375 г. Четири години по-рано Евтимий се завръща от Атонските манастири и се установява в “Св. Троица”. Тук се отдава на книжовна дейност, създава прочутата книжовна школа, известна още като Търновско училище.

Сегашната църква в манастира е изградена върху основите на по-стара църква прз 1847 г. от Кольо Фичето. Иконите на иконостаса са работени от Захари Зограф, който е стенописал и църквата.

По време на земетресението през 1913 г. църквата е разрушена. В сегашния си вид манастирът е възобновен през 1927 г.