Призванието да си лекар: Младите надежди в българската медицина

Те са три млади дами, избрали пътя на медицината. Гмурват се в дълбокото и започват работа в интензивното отделение на една от най-натоварените болници - тази във Велико Търново.

Деян Трифонова е от семейство на лекари. Още от дете се зарича, че няма да тръгне по стъпките на своите родители, защото работата е твърде натоварена, а медиците често са далеч от близките си по време на празници.

Въпреки това нещата се обръщат. Завършва в Медицинския университет във Варна само преди месец и без да се колебае решава да се развива в едно от най-тежките отделения.

По същия път поемат и нейните две колежки. Едната мечтае да стане лекар още от дете - мечта, която следва абсолютно последователно.

Днес и трите са щастливи от работата си - вършат я с огромно удоволствие, защото ясно съзнават, че да си лекар не е професия, а призвание.

Затова когато останалите хора са си у дома, те са там - в болницата. Мястото, което постепенно се превръща в техен втори дом, а екипът - в тяхното второ семейство.

Чуството на сплотеност е една от многото причини младите лекарки да горят в работата си, макар и да е тежка и натоварена.

И трите споделят пред предаването "Директно" по телевизия Bulgaria ON AIR, че стресът е огромен.

"На моменти е стряскащо, но в интензивното отделение често виждаш усилията си, виждаш как хората се подобряват и има смисъл от това, което правиш", разказва една от младите надежди в медицината.

Поводите за надежда в иначе болната система на здравеопазването не се изчерпват с трите лекарки. Две млади жени от Горна Оряховица решават да дарят на болницата в града два нови транспортни кувьоза.

След множество усилия и една благотворителна кауза днес лечебното заведение разполага не само с два стационарни кувьоза, но и с два подвижни - нова апаратура, която е изключително необходима, особено когато става въпрос за недоносените бебета.